Личност
Има много различни аспекти за описание на личността: мотиви и цели, статус и социални роли, характер, способности, светоглед и др. Независимо от това, човекът се разглежда като интегрално цяло, като единство на всички черти и свойства на неговата личност (К. Роджърс).
Какво е личност?
Човекът е биологичен вид Homo sapiens – висше звено и последна степен на биологичната еволюция на Земята (Ананьев, 2010). Като биологичен вид човекът има определена физическа (анатомо-морфологическа) структура и динамика на тялото, определена структура на мозъка, който е „материален субстрат“ за функциониране на психиката и регулатор на жизнените функции на тялото. Човекът е и социално същество – продукт на процесите социализация и инкултурация, обект и субект на социални отношения (пак там).
Хуманистичната психология изследва „човека в неговата най-човешка форма“ и се основава на пет основни постулата за неговата природа (Bugental, 1964, 23-24):
Индивид е конкретен човек като жив организъм, като природно същество, като представител на човешкия род; носител е на индивидуални физически и психични качества, на характеристики на социална група. Психиката на индивида има функция на регулатор на неговите движения, действия и поведение в живота. Началото на индивида е „дълъг и многофазен процес на ембриогенеза“ (Ананьев, 2010, 94), а неговото физическо съзряване протича след раждането, наред със социализацията, която го изгражда като субект и като личност. Физическата зрелост на човека като индивид – соматична и полова – се определя преди всичко от биологични фактори, но зависи и от социално-икономически фактори (пак там).
Индивидуалното човешко развитие обхваща времеви интервал от зачеването до смъртта на индивида (Крейгхед и Немероф, 2008, 1421).
Субект е целеустремен автономен индивид, който проявява вътрешна и външна активност в дейност, в общуване и в поведение; субектът е „познаващо и действащо същество, което противостои на външния свят и на самото себе си като обект на познание“ (Десев, 2021, 582); същностна черта на човека е неговата субективност – вътрешната му психична реалност, светът на образи, емоции, чувства, мисли, идеи, ценности и пр. (Bugental, 1987).
Личността в тесен смисъл е траен модел на възприемане, чувстване, мислене и връзка със себе си и с околната среда (Nolen-Hoeksema, 2020, 244); „сложна сплав от психически и социални свойства на човека, особено качество, което той придобива и проявява в системата на обществените отношения“; в по-широк смисъл е „интегрално понятие, характеризиращо човека като обект и субект на биосоциални отношения и обединяващо общочовешко, социално-специфично и индивидуално неповторимо“ (Десев, 2021, 277).
Личността е „психологическа система за замисляне, изпълнение и утвърждаване на определено жизнено дело пред дадена човешка общност. Индивидът получава пълноценен статут на личност, когато получи признание от общността” (Минчев, 2008, 127).
Личността е „сложна, динамична интеграция или цялост, оформена от много сили, включително наследствени и конституционни (т.е. структурни, физиологични – б.а.) тенденции; физическо съзряване; ранно обучение; идентифициране със значими индивиди и групи; културно обусловени ценности и роли; критични преживявания и взаимоотношения“ (VandenBos, 2015, 782).
Индивидуалност е продукт на сливане на биологичното и социалното у човека; тя е неговата уникалност, отразена в социално значими качества, които го отличават от останалите хора; тя е неповторимо единство и съчетание на чертите на човека като индивид, като субект и като личност (Ананьев, 2010).
Има много различни аспекти за описание на личността: мотиви и цели, статус и социални роли, характер, способности, светоглед и др. Независимо от това, човекът се разглежда като интегрално цяло, като единство на всички черти и свойства на неговата личност (К. Роджърс).
“ Петте фактора“ на личностните черти
Една от най-широко известните „колекции“ на личностни черти е моделът на петте фактора (Five Factors Model – FFM), създаден от Робърт Маккрей и Пол Коста (Рей, 2019; Nolen-Hoeksema, 2020; Northhouse, 2016). Моделът e изведен чрез факторни анализи на дескриптори на черти, открити в езика на „нормални личности“ (Barlow, Durand & Hoffman, 2012, 450; Vachon & Bagby, 2009, 614). Той включва пет измерения (McCrae & Costa, 1999): откритост към опита, добросъвестност, екстраверсия, любезност и невротичност. Значителни изследвания подкрепят адекватността на модела на петте фактора (Nolen-Hoeksema, 2020, 244); междукултурни изследвания установяват относително универсалното естеството на петте измерения, въпреки че има индивидуални различия между културите (Barlow, Durand & Hoffman, 2012).
Всяко от петте измерения се описва по скала от високи през средни към ниски резултати, без да се разглеждат в диада с противоположни измерения. Например, на екстраверсия (отвореност към света) не се противопоставя интроверсия (затваряне в себе си), въпреки че ниските резултати на екстраверсията са сходни с характеристиките на интроверсията – мълчаливост, пасивност и пр.
Откритост към опита отразява желанието на човека да изследва нови неща, да излиза извън границите на обичайната си интелектуална активност. Високи резултати на това измерение са любопитство, гъвкавост, креативност, въображение, артистизъм и пр.
Добросъвестност се отнася до поведението, до саморегулирането и самоконтрола на импулсите. Високи резултати на това измерение са сговорчивост, целенасоченост, организираност, самодисциплина, рефлексивен контрол и пр.
Екстраверсията се свързва със стремеж към социално взаимодействие и взаимодействие с околната среда. Високи резултати са активност, енергичност, общителност, внимателност към другите и пр.
Любезност се отнася до начина, по който се осъществява общуването с другите. Високи резултати са проява на доверие, емпатия, желания за сътрудничество, доброта, лоялност и пр.
Невротичност описва емоционалната стабилност на човека и начина, по който се отнася към света. Високите резултати по скалата отразяват „отрицателна емоционалност“ и не са социално желани – раздразнителност, тревожност, враждебност, уязвимост, несигурност, променливо настроение и пр. По-ниски резултати за тази черта отразяват по-висока степен на емоционална стабилност.
Термините на английски език, наименуващи петте черти на личността в модела FFM, често се подреждат като акроним – OCEAN (фиг. 2).
Невротичността е рисков фактор за много здравословни проблеми, включително – за неврологични, емоционални и личностови разтройства. Установено е, че хора, които имат високи резултати по добросъвестност, имат по-добри здравни показатели, което вероятно се дължи на добре организиран дневен режим, както и на самоконтрол за спазване на диети, планове за лечение и т.н.
Въпреки че чертите от този модел (и на подобни модели) не са специално предназначени за оценка на патология на личността, изследванията показват, че крайно изразени черти от „нормален диапазон“ може да се свържат с клинично значим дистрес и/или нарушение и да насочат към разграничаване на нормална от анормална личност (Vachon & Bagby, 2009, 614). Има изследвания, които свързват разстройствата на личността с дезадаптивен вариант на петфакторния модел. Например, антисоциалното личностово разстройство и хистрионното личностово разтройство са отражение на ниските резултати на екстраверсията, а обсесивно-компулсивното личностово разстройство е силно свързано с ниските резултати на добросъвестността (Рей, 2019, 550).
Въпреки че чертите от този модел (и на подобни модели) не са специално предназначени за оценка на патология на личността, изследванията показват, че крайно изразени черти от „нормален диапазон“ може да се свържат с клинично значим дистрес и/или нарушение и да насочат към разграничаване на нормална от анормална личност (Vachon & Bagby, 2009, 614). Има изследвания, които свързват разстройствата на личността с дезадаптивен вариант на петфакторния модел. Например, антисоциалното личностово разстройство и хистрионното личностово разтройство са отражение на ниските резултати на екстраверсията, а обсесивно-компулсивното личностово разстройство е силно свързано с ниските резултати на добросъвестността (Рей, 2019, 550).
Препоръчвам да прочетете по темата:
Въпроси към личността
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.