Пристрастявания и зависимости

Термините пристрастяване и зависимост често се използват като синоними. Има известно сходство на признаци, но има и основни разлики между двете поведения.

Пристрастяване и зависимост

Пристрастяване към субстанция е вредна привичка, свързана с продължителна употреба на тази субстанция, въпреки осъзнаването на рисковете, които индивидът поема за своето психично и физическо здраве (Burrell, T. et al., 2014). Прекомерната продължителна употреба на субстанцията води до злоупотреба, предизвикваща „повтарящи се значими социални, професионални, правни или междуличностни неблагоприятни последици“ (VandenBos, 2015, 1045).

Термините пристрастяване и зависимост често се използват като синоними. Има известно сходство на признаци, но има и основни разлики между двете поведения. Зависимост е налице, когато човекът системно е злоупотребявал с приемането на субстанцията и е развил толерантност към нея, което предизвиква непреодолима необходимост от приемане на все по-големи дози. Ако зависимият се опита да спре приема, у него се проявяват абстинентни физиологични и/или психологически симптоми, специфични според състава на субстанцията. Злоупотребата със субстанции и зависимостите, въпреки че се изявяват различно, отразяват един неадаптивен модел на поведение, който води до значими клинични увреждания или до дистрес (DSM-5, 2013).

Пристрастяванията и зависимостите оказват силно влияние върху начина, по който човекът мисли, чувства и действа. Има хипотетични психологически модели на пристрастяващата се/зависимата личност. Проучванията не подкрепят реалното съществуване на такива личности, но у изследваните лица са идентифицирани личностни черти, свързани със злоупотребата с вещества – импулсивност, невроповеденческа дезинхибиция (липса на задръжки) и др. (Burrell, T. et al., 2014). За различните зависимости има специфични личностни черти, например алкохолици (в ранен стадий на зависимост) освен че са импулсивни, „са дружелюбни, емоционално лабилни, любопитни и поемащи рискове“; подобни черти имат и редовно употребяващите дрога и други психоактивни вещества, но поведенческата им активация е много по-крайна (Тейлър и Вайдия, 2022, 409-410).

Терминът пристрастяване (addiction) в тесен смисъл се отнася до група невропсихични разстройства, характеризиращи се с физическа и психологическа неспособност да се спре употребата на конкретни субстанции (De Cillis, 2022), както е дефинирано в Диагностичния и статистически наръчник на психични разстройства на Американската психиатрична асоциация – DSM-5ТМ (2013). В широк смисъл пристрастяването се отнася не само към вещества, но и към типове поведение като хазарт, злоупотреба с игри в интернет и други повтарящи се абнормални поведения (De Cillis, 2022; DSM-5TM, 2013).
Разстройствата, свързани с употреба на субстанции, обхващат 10 отделни класа субстанции: „алкохол; кофеин; канабис; халюциногени; инхаланти; опиоиди; успокоителни, хипнотици и анксиолитици; стимуланти (вещества от амфетаминов тип, кокаин, и други стимуланти); тютюн; и други (или неизвестни) вещества“ (DSM-5TM, 2013, 481).

Синдроми, специфични за всяка субстанция, причиняват клинично значим дистрес или увреждане в социални, в професионални и/или в други важни области на ежедневното функциониране на човека. Сходството при синдромите може да се представи най общо по седния начин (ibid):

  • толерантност към субстанцията, изразена като неудовлетворение от намален ефект от въздействието на обичайната доза или като изпитване на необходимост от значително увеличаване на количеството на субстанцията за постигане на желания ефект; толерантността може да включва различни ефекти върху централната нервна система;
  • абстиненция, изразена със симптоми като безпокойство, тревожност, депресивно настроение, когнитивен дефицит, намалена работоспособност и/или други нарушения в ежедневното функциониране, специфични за всяка субстанция; това състояние поддтиква индивида към приемане на нови дози от субстанцията, за да се облекчат симптомите на отнемане.

Разграничават се два типа разстройства, свързани с употреба на субстанции:

  • разстройства при употреба на субстанции (substance use disorders), които се изразяват с когнитивни, поведенчески и физиологични симптоми, показващи, че лицето продължава да използва веществото въпреки появата на значителни физически и психични проблеми; разстройството може да се отнася към всяка от споменатите 10 групи субстанции, с изключение на кофеина;
  • разстройства, причинени от въздействието на субстанции (substance-induced disorders), които се изразяват със синдром интоксикация след поглъщане на специфични субстанции/медикаменти и/или синдром абсистенция (при отказване от субстанцията); симптомите може да са физиологични, психологически или поведенчески с различна интензивност според състава на субстанцията, например: нарушения на възприятието, промени в настроението, нарушения на преценката, вниманието и/или паметта, промени в сърдечната дейност, зрението и речта, затруднения в координацията и др. (VandenBos, 2015, 1046); интоксикацията и абсистенцията са често срещани и сред хората с разстройство при употребата на субстанции (DSM-5, 2013, 485).

Примери за разстройства от първата група са разстройствата при употреба на тютюн, алкохол, опиати, стимуланти и др.
Примери за разстройства от втората група са: алкохолна интоксикация и абстиненция от алкохол, абсистенция от тютюн, опиоидна интоксикация и опиоидна абсистенция и др. под.

Лечение при злоупотреба със субстанции

Изследванията в науката за пристрастяването предлагат лечения, които помагат на хората да спрат злоупотребата с вредни субстанции и да се върнат към по-здравословен начин на живот. Изследванията показват също, че при повечето пациенти комбинирането на фармакотерапия с поведенческа или с когнитивно-поведенческа терапия е най-добрият начин да се гарантира желан ефект. Психотерапевтичните методи подпомагат ангажирането на болните в лечението, насочват модифицирането на техните нагласи, мотиви и поведение, свързани със субстанциите, обогатяват техните житейски умения за справяне със стреса и пр. (Burrell, T. et al., 2014).

В множество изследвания, свързани с дизайна на лечението при злоупотреба със субстанции, се проследява влиянието на самоефикасността (вярата, че желаните резултати могат да бъдат постигнати със собствени усилия) върху резултата. Самоефикасността при въздържане (в хода на лечението) мобилизира усилията на зависимия, които са му необходими за успешно противопоставяне на ситуации с висок риск за продължаваща употреба на субстанцията; тя е относително силен предиктор за въздържание и върху честотата на рецидивите от 3 месеца до 1 година след лечението; резултатите варират според вида на субстанцията, към която е развита зависимост (Kaddena & Litt, 2011).

Тютюнопушене

Тютюнопушенето e една от най-широко разпространените зависимости в световен мащаб. По данни на Световната здравна организация (СЗО, 2020 г.) тютюнът убива повече от 8 милиона души годишно, като около 7 милиона от тях са активни пушачи, а останалите са непушачи, поразени от дима на пушачи.
Тютюнопушенето може да се определи като „вредна привичка“, като зависимост, обсесия, мания (табакомания), като компенсаторен механизъм, лош навик (има се предвид механиката на самото пушене), болестно състояние, нарушение на поведението, порок, причина за опасни болести, социално зло и т.н. (Иванов, 2021а, 16).

Разстройствата, свързани с тютюнопушенето са: разстройство при употреба на тютюн, оттегляне от тютюн, други разстройства, причинени от тютюнопушене, неуточнено разстройство, свързано с тютюнопушене (DSM-5TM, 2013, 571).
Разстройството, свързано с употребата на тютюн, е често срещано сред лица, които използват цигари и бездимни тютюневи изделия ежедневно. Много от тях имат свързани с тютюна физически симптоми или заболявания, въпреки това продължават да пушат и трудно се насочват към съвети за лечение.

Спиране на тютюнопушенето

Освен фармакотерапията, има подходящи психотерапевтични подходи и методи, които подпомагат спирането на тютюнопушенето (NIDA, 2022, 26):

  • когнитивно-поведенческа терапия насочва клиента да идентифицира хората, местата и нещата, които стимулират нездравословното поведение, формира умения за предотвратяване на рецидиви (напр. техники за релаксация) и предлага ефективни стратегии за справяне при стрес;
  • мотивационното интервюиране предлага на индивида да проучи несъответствията между целите или ценностите и тяхното вредно поведение, засилва мотивацията за здравословни промени, поддържа самоефективността и оптимизма, че може да се постигнат желаните промени;
  • осъзнаването (mindfulness) насочва клиента към изследване и трансформиране на мислите, които предизвикват желание за тютюнопушене, предлага усвояване на техники за справяне с отрицателни емоции.

За улесняване на спирането на тютюнопушенето се използват също: рефрейминг (метод на невролингвистичното програмиране), модел символно удовлетворяване на привичката, метод на лично убеждаване, аверсивни методи и др. (вж. подробно в Иванов, 2021а, 21-28). Има данни за успешно прилагане на хипноза и самохипноза за отказване от тютюнопушенето, като хипнозата най-често се използва точно при разстройствата, свързани с тютюнопушенето, в сравнение с останалите разстройства, свързани пристрастяване към субстанции (Стрийтър, 2004, 62).

Алкохол

Пиенето на алкохол, подобно на тютюнопушенето, е често срещана зависимост в световен мащаб, като се забелязва тревожна тенденция на нарастване на броя на юношите и на младите хора, които често пият спиртни напитки. По данни на Световната здравна организация (СЗО, 2019) алкохолът убива около 3 милиона души годишно.
Злоупотребата с алкохол и зависимостта от спиртни напитки традиционно се обобщават с термина алкохолизъм. Алкохолизмът може да се определи като обсесия, вредна привичка, отклонено поведение, болест, адикция (зависимост), способ за саморазрушение на личността и др. (Иванов, 2021а, 29). „Алкохолизмът е бедствие с голяма обществена значимост“ (пак там, 29).


Разстройствата, свързани с алкохола са: разстройство при употреба на алкохол, aлкохолна интоксикация, aбстиненция от алкохол, други разстройства, причинени от алкохол и неуточнено разстройство, свързано с алкохол (DSM-5TM, 2013, 490).
Тези разстройства не се лекуват лесно, това се отнася особено при пациенти, които имат интоксикация с алкохол и се нуждаят от специална фармакотерапия за лечение на алкохолна абсистенция или за лечение други остри медицински проблеми. Пациенти с разстройства, свързани с употребата на алкохол се влияят от психотерапевтични лечения, като когнитивно-поведенчески терапия, фасилитация в дванадесет стъпки (TSF) и терапия за подобряване на мотивацията (MET) (Reus et al., 2018); брачни и семейни терапии, психодинамична терапия и групова терапия, участие в групи за взаимопомощ, като например група „Анонимни алкохолици“ (Kleber, et al., 2010). MET и мотивационното интервюиране са насочени към усилване на желанието на пациента за промяна или засилване на придържането към по-интензивно и/или по-продължително лечение (ibid). По-рядко се използва хипноза за лекуване на зависимост към алкохола в сравнение с лечението на зависимост към тютюна (Стрийтър, 2004, 63).

Ефективни психотерапевтични методи и практики за справяне с алкохолната зависимост са представени от акад. П. Иванов (Иванов, 2021а, 36-41).  

Препоръчвам да прочетете по темата:
  • Алън Кар (1998). Не пуша вече! Съветите на един бивш заклет пушач. Издателство Кибеа.
  • Ключников, С. (2003). Алкохолизъм: Програма за спасение. Издателство Скорпио.
  • Кралев, П. (2008). Психотерапия на алкохолизма. Четиво за специалисти и за хора с алкохолен проблем. Издателство Фабер.
  • Ирина Ставрева (2012). 28 дневна програма за спиране на цигарите чрез хипноза. CD; Издателство Бг книга.
  • Д-р Цветан Мънгов (2018). 10 съвета за отказване от пушенето. Издателство Фабрика за книги.

Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия

Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.

Контакти