Поведение

Поведението се основава и се повлиява от редица фактори – биологични, социални, икономически, психологически. Според здравни норми поведението може да е здравословно или незадравословно.

Какво е поведение?

Поведението e “начин на съществуване на жив организъм, на реагирането му спрямо външни стимули и напрежения, възникващи у самия него“ (Десев, 2021, 393); „дейност на организма в отговор на външни и/или на вътрешни стимули, включително обективно наблюдавани дейности, интроспективно наблюдавани дейности и несъзнателни процеси“ (VandenBos, 2015, 112); начин, по който човекът реагира, действа и/или си взаимодейства с други хора в конкретна ситуация.

Поведението се описва от различни психологически гледни точки, например (Крейгхед и Немероф, 2008):

  • бихейвиористична (поведенческа) психология – поведението е съвкупност от двигателни, вербални и/или емоционални реакции (R), които човекът изразява в отговор на стимули (S) на средата: S → R;
  • психоаналитична концепция – поведението е резултат от разрешаване на конфликт между три подсистеми на психиката (подсъзнание – „то“, самосъзнание – „его“ и „супер его“), като несъзнаваните действия доминират;
  • когнитивна психология – поведението е резултат от оценката и интерпретация на човека на съдържанието на конкретна ситуация, съобразно неговия индивидуален жизнен опит;
  • гещалтпсихология – поведението е проява на цялостното същество на човека (психично и физическо), насочена към задоволяване на някаква потребност; реализация на жизнена стратегия на човека, съобразно собствената рамка за интерпретация на ситуацията и/или коригирана съобразно жизнените стратегии на другите хора;
  • хуманистична психология – поведението е вътрешна и външна активност на човека, насочвана от определени физиологични или по-висши потребности (Е. Маслоу); главен мотив за поведението е Аз-образът на човека (К. Роджърс); поведението е опит на човека да действа успешно „тук и сега“ в преживявания от него свят (Р. Мей).

Тъй като отделните актове на поведението произтичат от определени потребности и мотиви, някои автори изключват експресивния компонент на емоциите от описанието на поведението; те подчертават, че чувствените/мотивационните феномени отразяват афективни процеси (Изард, 2017, 90).
Поведението се основава и се повлиява от редица фактори:

  • биологични – генетични заложби, eндокринна система, нервна система и др.;
  • социални – култура и образование, социо-културна среда и др.;
  • икономически – състояние на личните доходи, наличие на работа или безработица, състояние на икономиката като цяло и др.;
  • психологически (строго индивидуални) – нагласи, интереси, ценности, цели, личен жизнен опит и др.; психологически фактори с ключово значение за поведението на човека са самоефективността и увереността, че е способен да прави правилни избори и да предприема позитивни действия, въпреки пречките и/или предизвикателствата на живота.

Според здравни норми поведението може да е здравословно или незадравословно. Здравословното поведение се отнася за вярванията, изборите и действията на човека с грижа за собственото психично и физическо здраве и за благополучие. Нездравословното поведение излиза извън общоприетите рамки на здравословния начин на живот и се проявява в широк спектър от психични разстройства, например тютюнопушене и употреба на алкохол, преяждане, отказ от приемане на храна и др. Теоретизира се, че на някакво равнище мозъкът генерира поведението, а „взаимоотношенията мозък – поведение дефинират поведенческото здраве и болест“ (Тейлър и Вайдия, 2022, 70).

Разстройство на поведението

Според психологически и социални норми поведението може да е нормално и анормално (абнормно, ненормативно поведение). Анормалното поведение се изразява в неспазване на общоприетите социални норми и правила; класифицира се като психично разстройство – асоциално разстройство, когато отразява психични дисфункции (емоционални, познавателни, волеви), които индивидът изпитва, когато е свързано с дистрес, с увреждане в психичното функциониране и/или с поведение, което е необичайно и вредно в контекста на конкретна култура и социална среда (VandenBos, 2015).

Разстройствo на поведението се нарича набор от системни антисоциални действия/нарушения “на основни права на другите и игнориране на социални стандарти, подходящи за възрастта” (ibid, 231). Тези нарушения не се толерират, защото са вредни и разрушителни за човека и/или за хората около него. Обикновено те се проявяват за първи път в детска или в юношеска възраст. Ако не се третират правилно, могат да станат хронични и да засегнат всеки аспект от живота на възрастния човек.

Децата, тийнейджърите и възрастните могат да имат едно и също разстройство на поведението, но причините, симптомите и лечението може да са съвсем различни за всяка възрастова група. Въпреки тези различия, при разстройствата на поведението е препоръчителна фармакотерапия, съчетана с психотерапия, например поведенческа терапия или когнитивно-поведенческа терапия. Хипнозата също е подходяща, особено при терапия на хранителни разстройства, при нарушения на съня и при пристрастявания.
Пример за разстройство на поведението е компулсивното поведение. Компулсивно е поведение, при което индивидът прави „ирационални, безсмислени действия и постъпки“, основани на „неудържими влечения, непреодолими стремежи, подбуди“ и ги извършва принудително, макар в повечето случаи да ги осъзнава като неправилни (Десев, 2021, 236).

Компулсиите – натрапчивите влечения и повтарящи се умствени или физически действия, най-често възникват като реакция на обсесии – неприятни, нежелани, натрапливи и повтарящи се мисли (и чувства). Примери за компулсии са неподходящ натрапчив смях, неконтролируемо ядене или пиене (на алкохол), трупане на ненужни вещи; примери за обсесии са упорити мрачни мисли, съмнения, безпокойство за дреболии или натрапчиво желание/изискване за почистване и поддържане на нещата в перфектен ред (VandenBos, 2015; DSM-5TM, 2013). Обсесиите и компулсиите са главни симптоми на обсесивно-компулсивните и свързаните с тях разстройства, при които симптомите се проявяват заедно или поотделно. Описаните разстройства са свързани с други психични разстройства, като тревожни разстройства, разстройства на храненето, пристрастявания и др.

Когнитивни стилове

При описание на когнитивни стилове на поведение психолозите разграничават неасертивно (неутвърждаващо), асертивно (самоутвърждаващо) и агресивно поведение.
Самоутвърждаване означава директно, уверено и подходящо за ситуацията изразяване на чувства, мнения и убеждения без да се нарушават права на друг човек или на други хора. Това с постига „главно в общуването на човека с околните и благодарение на постиженията и успехите му в социалната дейност“ (Десев, 2021, 519). Агресията е „нападение, настъпателно действие, с което се нанася вреда на човек, на хора, на живи същества, на различни по големина социални общности; в тесен смисъл – поведение, с което човек причинява оскърбление или вреда на друг човек или на група хора; в по-широк смисъл – причиняване на вреда на одушевен или неодушевен предмет“ (пак там, 22). Агресия е „всяка форма на (1) поведение, насочена към (2) целта да се навреди или нарани друго живо същество, което е (3) мотивирано да избегне такова отношение“ (Baron, 1997 – цит. от Андреева, 1998, 414). Агресията се класифицира като поведенческо разстройство, когато се проявява патологично и се стабилизира като психично свойство/същност на социално обусловено качество на индивида – агресивност (нападателност) (Иванов, 2022б, 52).

При описание на когнитивни стилове на поведение психолозите представят и диадата „импулсивност – рефлексивност“ с две характеристики при решаване на задача – латентност (необходимо време за решение) и точност (брой грешки) (Kagan, 1965, 1966). Импулсивността (психично свойство) се свързва със склонност на субекта за бързо изпълнение на необмислено действие, при което контролът на ума е затруднен или подценен. Рефлексивността (психично свойство) активизира контролирано действие, предхождано от внимателно разсъждение за целите, които трябва да се реализират и за последствията от действията, които ще се извършат. По отношение на когнитивните процеси рефлексивните индивиди използват аналитичен режим на обработка и по-добра метапамет, докато импулсивните индивиди използват холистичен режим на обработка и по-слаба метапамет в сравнение с рефлексивните индивиди (Rozencwajg & Corroyer, 2006).

М. Холодная (2004) разглежда когнитивния стил „импулсивност – рефлексивност“ не като бинарна, а като многомерна конструкция: импулсивното действие може да бъде „бързо и точно“ или „бързо и неточно“, а рефлексивното действие – „бавно и точно“ или „бавно и неточно“.

Това „разцепване“ позволява да се оценява всеки фрагмент като самостоятелно психологическо образувание с различна степен на проявление според конкретната ситуация, която субектът преживява.
Много диагнози за разстройства на поведението не са свързани с повишена импулсивност, но има други диагнози (например, разрушителни поведенчески разстройства, разстройство на контрола върху импулсите), чиито основен симптом е импулсивното действие. Често импулсивността се проявява съвместно с невнимание, с хиперактивност и/или с агресивност.
Изследванията показват многоизмерен характер на детската импулсивност и подчертават голямото значение на саморегулиращата компетентност на децата за тяхното цялостно развитие. Това предполага специален фокус върху актуализирането и активизирането на рефлексията при деца и юноши с поведенчески разстройства.

Нездравословни поведения

Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия

Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.