Хранителни разстройства
Хранителните разстройства и разстройствата на храненето са психични заболявания, които се характеризират с постоянно нарушение на режима на хранене или поведение, свързано с храненето, водещо до променена консумация или променено усвояване на храна. Това значително уврежда физическото здраве или психосоциалното функциониране на човека.
Хранене
Храненето е един от основните жизнени процеси на човешкия организъм, които гарантират неговото оцеляване. То осигурява на тялото необходимите хранителни вещества, а чрез тях го снабдява с витамини и микроелементи, „зарежда“ го с енергия, необходима за нормално функциониране.
Храненето е основно човешко право (United Nations, 2022), което може да се съотнесе наравно с правото на живот. Въпреки това, през 2020 г. близо 2,37 милиарда души не са имали достъп до подходяща храна (FAO et al., 2021), а ежегодно около 6 милиона деца умират от недохранване или от свързани с глада болести (United Nations, 2010).
Здравословно хранене e консумация на такива количества храни от всички хранителни групи, които гарантират, че човешкото тяло е подходящо подхранено и e способно да функционира нормално (Cwerner & Gadsby, 2014). Здравословното хранене е модел на хранене, който допринася за добро здраве чрез балансиран избор на храна, отговаряща на нуждите на човека от хранителни вещества и енергия. То насърчава и поддържа физическото, психическото и социалното усещане за благополучие, помага за минимизиране на риска от заболяване или подпомага лекуването на болестни състояния.
Хранителни разстройства
Неправилното хранене се отнася до недостиг, излишък или дисбаланс при приема на храна. Две са формите на неправилно хранене, които заплашват човешкото здраве:
Хранителните разстройства и разстройствата на храненето са психични заболявания, които се характеризират с постоянно нарушение на режима на хранене или поведение, свързано с храненето, водещо до променена консумация или променено усвояване на храна, което значително уврежда физическото здраве или психосоциалното функциониране на човека (DSM-5TM, 2013, 329). Затлъстяването (излишни телесни мазнини) не е включено в DSM-5 като психично разстройство, но то е симптом на някои психични разстройства или е рисков фактор за развитието на други психични разстройства.
Разстройствата, свързани с храненето, най-често започват в ума на хора, следващи модели на поведение, които значително увреждат физическото и/или психичното им здраве. Установено е, че всички проблемни поведения, свързани с хранене – диети, преяждане, пречистване и упражнения – променят мозъчната неврохимия, понякога по много дълбок начин; това се отнася особено за продължителното гладуване (Brewerton & Baker, 2014). Засегнатите лица се нуждаят от месеци или от години лечение, за да се подобрят, като почти никога не се възстановяват докрай, някои от тях дори умрират (Ambrose & Deisler, 2015).
Трите основни хранителни разстройства са пика (консумиране на нехранителни вещества), разстройство с руминации (повръщане на храна с последващо предъвкване, поглъщане или изплюване) и разстройство с избягване/ограничаване на приема на храна (Рей, 2019, 415, 438). Няма убедителни данни за ефект от поведенческа терапия на трите разстройства (Крейгхед и Немероф, 2008).
Трите основни разстройства на храненето са анорексия нервоза, булимия нервоза и хиперфагия (Рей, 2019, 425).
Анорексия и булимия
Анорексия нервоза и булимия нервоза са състояния, характеризиращи се с продължително неконтролируемо нездравословно хранене. Обикновено започват преди пубертета, най-често при лица от женски пол (пак там). Основната психопатология за двете разстройства, която инициира и поддържа тези разстройства е дисфункционална система за оценка на собствената ценност/стойност (Brewerton & Baker, 2014). Различни и разнообразни са причините за двете разстройства, но сходство може да се открие в „деформации и дефекти на когнитивната сфера и научаването на поведенчески стереотипи в областта на храненето“ (Иванов, 2022б, 80). Някои общи рискови и прогностични фактори за двете разстройства са: тревожни разстройства в детството; връзка с култури или с условия, при които тънко/слабо тяло се цени; генетична уязвимост – наличие на биологични роднини от първа степен, които имат разстройството (DSM-5TM, 2013, 343, 348).
Смъртността от анорексия е по-висока отколкото от булимия поради усложненията от гладуването, поради електролитен дисбаланс или поради самоубийство (Gucciardi, 2004). Цялостната оценка на лица с двете разстройства трябва да включва оценка на идеи и поведение, свързани със самоубийство, както и други рискови фактори за самоубийство, включително история на опит(и) за самоубийство (DSM-5TM, 2013, 343, 349).
Анорексия нервоза се описва чрез три диагностични критерия: отказ от храна, т.е. ограничаване на дневния енергиен прием, което води до значително ниско телесно тегло (в сравнение с нормата за съответната възраст, пол, развитие и физическо здраве); силен страх от напълняване или поведение, което пречи да се увеличава телесното тегло; смущение в начина, по който се възприема телесното тегло или телесната форма, прекомерно влияние на телесното тегло или телесната форма върху самооценката или постоянна липса на разпознаване на сериозността на ниското телесно тегло (DSM-5TM, 2013, 338-339). Последният критерий се свързва с изкривен телесен Аз-образ – въпреки значителното поднормено тегло, „хората с анорексия нервоза се възприемат като дебели“ (Рей, 2019, 427). В този аспект е важна навременната намеса на родителите, на партньора или на други близки хора, за да се осигури адекватно лечение. За съжаление, в повечето случаи намеса е трудна или невъзможна, защото разстройството има тенденция да влошава семейните и междуличностните отношения, да води до социално отдръпване (Brewerton & Baker, 2014, 202).
Различават се два типа анорексия нервоза: ограничаващ тип и тип преяждане/прочистване. При ограничаващия тип загубата на тегло се постига чрез диета, гладуване и/или прекомерни упражнения; при втория тип индивидът преживява повтарящи се епизоди на преяждане или пречистващо поведение (самопредизвикано повръщане или неправилна употреба на лаксативи, диуретици или клизми). В сравнение с лицата с анорексия нервоза, ограничаващ тип, тези с преяждане/прочистващ тип имат по-високи нива на импулсивност и е по-вероятно да злоупотребяват с алкохол или с други наркотици.
Гладуването/полу-гладуването при анорексия нервоза и поведението на пречистване може да доведе до физически оплаквания (умора, коремен дискомфорт или запек, хипотония и др.) до значителни медицински усложнения, като аменорея, дехидратация и електролитни нарушения, стомашно-чревни нарушения, бъбречна дисфункция, неврологични аномалии и др. (Brewerton & Baker, 2014, 203). Заедно с анорексия нервоза може да се проявят тревожни, депресивни или биполярни разстройства, а също – разстройство при употреба на алкохол и други разстройства, свързани с употребата на вещества (DSM-5TM, 2013).
Булимия нервоза се описва като повтарящи се епизоди на патологичен глад с последващо преяждане без засищане – хранене през кратки периоди от време (напр. в рамките на всеки два часа) и поемане на голямо количество храна; усещане за липса на контрол върху храненето по време на епизода; повтарящи се неподходящи компенсаторни поведения с цел предотвратяване на наддаване на тегло (напр. самопредизвикано повръщане; злоупотреба с лаксативи, диуретици или други лекарства; гладуване или прекомерно упражнение (DSM-5TM, 2013, 345).
Хората с булимия от типа преяждане/пречистване противодействат на преяждането възможно най-скоро с принудително повръщане, приемане на лаксативи или диуретици или поставяне на клизми. Хората с булимия от ограничаващ тип използват други видове поведение, за да отменят храненето, като гладуване или прекомерни упражнения (Ambrose & Deisler, 2015).
Преяждането при булимия нервоза и пречистващото поведение може да предизвика умора, гадене, мускулни спазми, коремна болка, подуване на корема и запек (Brewerton & Baker, 2014), тежки електролитни нарушения или други сериозни медицински проблеми (сърдечни аритмии, стомашно-чревни неразположения, сърдечни и скелетни миопатии и др.) (DSM-5TM, 2013); хронични и/или животозастрашаващи състояния като тежка дехидратация, увредена бъбречна функция, сърдечен арест и др. (Brewerton & Baker, 2014).
Лица с булимия нервоза имат поне още едно психично разстройство, а много от тях имат множество други съпътстващи заболявания. Може да се прояви разстройството на настроението преди, по време или след развитието на булимия нервоза; може да се наблюдават симптоми на тревожност, депресивни симптоми или да се развият тревожни, депресивни или биполярни разстройства; разстройство при употреба на алкохол или стимуланти (употребата на стимуланти често започва като опит да се контролират апетита и теглото).
Лечение на анорексия и булимия
Лечението на анорексия нервоза и булимия нервоза е трудно. Трудността произтича преди всичко от факта, че лечението най-често не започва в ранна фаза. Това е така, защото много хора не осъзнават, че имат разстройство на храненето, или дори да осъзнават патологията, крият от близките си, не са склонни да потърсят за съвет дори личния лекар, не желаят да бъдат лекувани от специалист.
Лечението на двете разстройства е многопосочно и трябва да е интегрално – изисква консултации с диетолог, с клиничен психолог или с психиатър за установяване на точните причини за нарушенията и специална грижа за подобряване както на физическото, така и на психическото здраве. Фокусът е към нормализиране на моделите за хранене, като при анорексия нервоза се насърчава такова поведение на хранене, което да осигури постигане на по-здравословно тегло, а при булимия нервоза – контролиране и елиминиране на импулсите за преяждане.
Няма убедителни доказателства за добър ефект на фармакотерапията върху анорексия-нервоза; медикаментите са по-успешни при лечението на булимия (Ambrose & Deisler, 2015). Препоръчва се фармакологичното лечение да се съпровожда с индивидуална, групова или семейна психотерапия, която да облекчи симптомите и да даде достатъчно надеждни насоки за справяне с мислите и чувствата, свързани с разстройствата. Подходяща е например когнитивно-поведенческата терапия с фокусирана върху симптомите интервенция, която е насочена към основната психопатология, която инициира и поддържа разстройствата (Рей, 2019; Иванов, 2022в; Ambrose & Deisler, 2015; Brewerton & Baker, 2014). Има специфичен психотерапевтичен подход за лечение на анорексия-нервоза при юноши – подход на Модзли (Рей, 2019, 433), но не и при възрастни; съобщават се обнадеждаващи данни за добър ефект на амбулаторна когнитивно-поведенческа терапия и на амбулаторна фокална психодинамична терапия при възрастни (Brewerton & Baker, 2014, 205). Има специфични психотерапевтични методи за булимия нервоза, включително методи на когнитивно-поведенческа терапия, междуличностната психотерапия и диалектическата поведенческа терапия (Ambrose & Deisler, 2015; Brewerton & Baker, 2014).
Хиперфагия
Хиперфагия (преяждане) е разстройство, подобно на булимията, изразява се като неконтролируемо преяждане, но без последващи действия за пречистване. Това е една от причините, които водят до наднормено тегло или до затлъстяване. Някои експерти смятат, че има два типа преяждане: първият тип обикновено се случва, след като някой е на диета или се лишава от храна, но в един момент губи контрол и започва да се тъпче с храна; вторият тип възниква от потребността на човека да се успокои или да се откъсне от проблемите чрез хранене (Ambrose & Deisler, 2015).
За лечение на хиперфагия се назначава подходяща диета за намаляване на теглото, която се съчетава с фармакологично лечение за въздействие върху физиологичните нарушения, предизвикани от наднорменото тегло или от затлъстяването – високо кръвно налягане, диабет, сърдечни заболявания и др. Психотерапевтичната подкрепа е много необходима, за да се осъзнаят причините за преяждането, да се намалят отрицателните мисли и чувства, да се усвоят модели на здравословно поведение (Рей, 2019; Ambrose & Deisler, 2015).
Хипнозата може да помогне да се препрограмира подсъзнанието на човека да иска по-малко количество храна и да се замени вредният навик с нови по-здравословни действия, като ядене на плодове, пиене на вода, изпълняване на физически упражнения и др. (Стрийтър, 2009).
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.