Емоционални явления
Има негативни емоции и състояния, които ни пречат в ежедневните дейности и цялостното ни проявление в живота. Кои са те и как да ги разпознаем, четете тук:
Какво е психика?
Психика е „умът в неговата цялост, разграничен от физическия организъм” (VandenBos, 2015, 852). Tова разграничаване е условно, защото “психиката не може да се отдели от тялото“ (Тейлър и Вайдия, 2022, 70); защото „материалният субстрат“ на психиката е дейността на мозъка, а нервната система е носител на неврофизиологичните и психичните процеси на организма (Мечков, 1993); защото функционирането на невронните мрежи в мозъка определя когнитивните и поведенческите състояния, както и психичните патологии (Yuste, 2015).
Най-характерната особеност на психиката е Субектът (С. Л. Рубинщайн), който изпълнява конкретни интелектуални или физически действия/дейности в съответствие с набелязани цели. В този смисъл светът на психиката е вътрешният свят на човека – неговата уникална реалност.
Основна функция на психиката е гъвкава адаптация към средата (Мечков, 1993, 25); реализира се чрез: познание на материалния свят, света на другите хора и своя вътрешен свят; регулиране на дейността, общуването и поведението; осъзнаване на мястото на личността в реалността.
Психиката има „слоеста структура, в която са насложени три различни по времетраене феномени (явления) – свойства, състояния и процеси, протичащи паралелно и във взаимодействие помежду си“ (Минчев, 2008, 54).
Психични явления
Психичните свойства са стабилни психични системи/явления, които съхраняват информация от минал индивидуален опит в продължение на големи периоди от време, психичните процеси и психичните състояния са временни психични системи/явления, които използват актуализирана и актуална информация в конкретни ситуации (Мечков, 1993).
Психичните феномени възникват като обобщена ответна реакция на вътрешни или на външни стимули, протичат с различна скорост и с различна интензивност според измеренията на конкретната ситуация, в която се намира субектът.
Условно се различават познавателни, емоционални и волеви психични феномени.
Психични процеси
Във всеки психологически момент в психиката са зададени едновременно процеси, едно интегрално състояние (ситуация) и са активирани набор от психични свойства. Интегралното състояние в конкретен момент „е единично, а процесите и свойствата са множествени“ (Минчев, 2008, 55).
Психичните процеси са психични явления, които имат специфични функции в конкретни ситуации при определени условия на вътрешната и външната среда – получаване и обработка на информация, контрол, регулация на поведението и/или др. Психичните процеси са краткотрайни (протичат за 2-3 минути), но когато се повтарят многократно се трансформират в психични състояния, които траят от няколко минути до няколко месеца. Психичните състояния оставят „отпечатък“ в паметта на човека, формират неговия индивидуален опит, който по-нататък влияе върху идентификацията на собствените състояния и състоянията на другите хора при социалните взаимодействия.
Емоционалните феномени са психични явления, отразяващи оценката за значението и смисъла, който имат за субекта конкретни обекти, дейности и ситуации във всички сфери на неговия живот. Субективният им оценъчен характер изпъква ярко пред другите аспекти на всяко преживяване. Емоционалният аспект на преживяването винаги е осъзнат индивидуален опит (Минчев, 2008).
Специфичното качество на емоционалния аспект на преживяването в ума на субекта се определя от интерпретацията на ситуацията и от психофизиологичната реакция на неговото тяло спрямо тази интерпретация. Известни са данни, че всяко емоционално състояние има свои специфични нервни (неврофизиологични и неврохимични) основания (Изард, 2017, 90). Затова например, ако значението на ситуацията включва загуба на близък човек, най-вероятно е да се генерира скръб, която се съпровожда с физиологични промени – промяна на артериалното налягане, нарушаване на сърдечния ритъм, промени с дишането или др.
Емоционални явления
Емоцията и афектът са краткотрайни емоционални явления, които се различават по интензивност; емоцията е умерена по интензивност, докато афектът е по-силен. Емоцията и афектът са субективни мотивационни оценки и адаптивни или неадаптивни психофизиологични и поведенчески реакции на неочаквани, но значими за субекта реални или въображаеми ситуации (Минчев, 2008). Афектите са свързани с „шокове“ – сътресения, изразяващи се в дезорганизация на дейността (С. Л. Рубинщайн – цит. от Джеймс и др., 2016, 33).
Чувство е по-сложно емоционално явление с оценъчно отразяване на реалността; то е по-трайно от емоцията и от афекта, обобщено е за група ситуации; устойчиво е дори при липса на вътрешен или на външен стимул (Минчев, 2008). Чувството е сложна смес от емоции, може да се преживява и да се изразява по различни начини в многообразието от ситуации.
Чувствата се основават „отчасти на интерпретацията на събитията и отчасти на телесните промени“ (Крейгхед и Немероф, 2008, 289). Те имат „стабилна потребностно-мотивационна значимост за човека и емоционално оцветяват неговите възприятия, други когнитивни (и волеви) процеси и съществено влияят върху поведението му“ (Десев, 2021, 697).
Настроение е „общо, относително слабо изразено емоционално състояние“ (пак там, 331); продължава в обозрим период от време според въздействието на външни и вътрешни фактори.
Страст е проявление на трайно и силно изразено чувство (или чувства), „инетзивно и стабилно емоционално състояние“, продължаващо за относително дълъг период от време (пак там, 574).
В психологията най-често като „екзистенциални“ се посочват позитивни емоции (вяра, надежда, любов и др.), а като „базисни“ – негативни емоции (страх, безпокойство, вина, срам, тъга, гняв, ярост и др.). Много емоции се разглеждат като „производни“ – своеобразни съчетания от „базисни“ емоции с различна доминираща емоция и степен на изразеност според конкретната ситуация и нейната интерпретация от субекта. Например: ревността е сложна смес от „гняв, страх, тъга и фрустрация“ (Шираев и Леви, 2019, 205); „ревността е сложно чувство, което влючва любов, омраза и завист“ (Джеймс и др., 2016, 188).
Съществуват културни правила за изпитване на емоции и за изразяване на емоции. Правилата за изпитване на емоции се отнасят „за това как би трябвало да се чувстваме при определени ситуации“ (Шираев и Леви, 2019, 210), а правилата за изразяване са модели на емоционална експресия се свързват с оценката дали са уместни или неуместни за определена култура (пак там, 213).
Емоционалният оттенък на преживяванията може да бъде позитивен, негативен или неутрален. Позитивните емоции са адаптивни реакции, които „спомагат за конструктивно взаимодействие на човека с другите хора, със ситуациите и обектите” (Изард, 2017, 71). Негативните емоции са дезадаптивни, преживяват се като „вредни и труднопоносими, подбуждат реакция на отдалечаване и не спомагат за конструктивното взаимодействие“ (пак там, 71).
Бърнаут
Емоционално изгаряне (бърнаут) – състояние на физическо, емоционално и психическо изтощение, което е резултат от дългосрочно участие в емоционално натоварващи работни ситуации (Schaufeli & Greenglass, 2001); синдром, показателен за професионалната дезадаптация на специалисти, които ежедневно работят и непосредствено общуват с хора (Десев, 2021).
Синдромът бърнаут е индивидуален отговор на прекомерен работен стрес, който се развива прогресивно и може да стане хроничен, причинявайки значими промени в здравето (Edú-Valsania et al., 2022). Емоционалното изгаряне се преживява преди всичко като емоционално изтощение, като усещане, че емоционалните ресурси на индивида са изчерпани и той няма какво да даде на другите. Емоционалното изтощение е последователно свързано с физическо и с психическо изтощение, с повишена тревожност или с депресия (Schaufeli & Greenglass, 2001). Негативните ефекти от емоционалното изгаряне се отразяват във всички аспекти на живота на човека – работа, дом и социален живот. Изследванията показват, че стресът и прегарянето са значими фактори за развитието както на физическо, така и на психологическо заболяване (McGrath et al.,1989 – quoted by Schaufeli & Greenglass, 2001, 501).
Емоционална интелигентност
Терминът интелигентност няма общоприета дефиниция в психологията, определя се по „десетки начини“ (Шираев и Леви, 2019, 164). Най-често се приема, че това е психичен феномен, който се измерва с тестове за коефициент на интелигентност (Мерлеведе, Бриду, Вандам, 2005, 11). Една дефиниция я описва като способността на човека да извършва абстрактни разсъждения – да се разбират приликите и разликите между нещата, да се разпознават модели и да се виждат други връзки (Peterson & Seligman, 2004, 338). Доминира мнението, че съществуват разнообразни прояви на човешката интелигентност – множество интелигентности, които отразяват различни аспекти на способността на човека да познава, да разбира и да трансформира света и самия себе си (Гарднър, 2014).
Емоционална интелигентност се свързва със способността на човека да познава, да управлява емоционалния си свят и да живее в хармония със себе си и с другите. Тя се отнася до уменията да се изразяват емоциите, да се разпознават и разбират собствените емоции и емоциите на другите, рефлексивно да се управляват емоциите, да се използват за подпомагане на мисленето при решаване на проблеми и пр. (Mayer, Caruso & Salovey, 2000, 268). Тя включва умения „да мотивираш себе си, да проявяваш постоянство в трудни моменти, да контролираш импулсите и да отлагаш възнаграждението за усилията си, да регулираш настроенията си и да не позволяваш тревогата да пречи на мисленето, да проявяваш съпричастност и да живееш с надежда“ (Голман, 2010а, 57).
Емоционално интелигентните хора са емоционално самоосъзнати – разпознават и назовават емоциите си, разбират причините за чувствата си, разпознават разликата между чувства и действия; умеят да управляват, да изразяват и да прилагат емоциите си, добре разчитат емоциите на другите и приемат различните гледни точки, добре анализират, разбират и управляват взаимоотношенията си с другите (пак там, 379-380). Хората с висока емоционална интелигентност показват специални способности по отношение на преживяването и изразяването на емоциите. Те умело възприемат емоциите и показват разбиране на емоционалните си отношения с другите, както и на значението на емоциите в тези взаимоотношения (Peterson & Seligman, 2004, 337).
Емоционална пластичност
Емоционална пластичност е гъвкавост на чувства и на мисли, която позволява на човека оптимално да реагира на ситуациите в ежедневието си и да бъде истински, т. е. винаги да бъде себе си. Тя включва умения „да се освободиш от напрежението, да се отпуснеш и да живееш с повече осъзнатост“, „да вземеш решение по какъв начин ще реагираш на предупредителната система на емоциите си“ (Дейвид, 2017, 14). Емоционално пластичните хора са динамични, проявяват гъвкавост във взаимодействията си със света, понасят високи равнища на стрес, „като в същото време остават ангажирани, открити и възприемчиви“; въпреки емоциите, които изпитват, въпреки слабостите и недостатъците си, те успяват „да се мобилизират по най-ефективния начин за постигането на най-големите си амбиции“ (пак там, 15).
Емоционалната интелигентност и емоционалната пластичност може да се възпитават и това е най-добрият начин за превенция на много патологични нарушения на настроенията.
Препоръчвам да прочетете по темата:
Негативни емоции
Повечето от негативните емоции са вредоносни и/или разрушителни за живота на човека. Най-добрият начин за справяне с тях е самопомощта. Самопомощ не означава потискане или смекчаване на съприкосновението с негативните емоции и чувства, а смелото им изразяване, „преминаването“ през тях, приемането им като естествено освобождаване на психична енергия за справяне с неприятните предизвикателства на ситуацията. Самопомощ означава целенасочено прилагане на умения за справяне с емоции, осъзнаване на актуалните възможности за адаптация и способност за преодоляване на осъждането и/или самоосъждането. Някои хора предпочитат да саморегулират емоциите си чрез дихателни практики, чрез медитация, чрез използване на изкуството като средство за самоизразяване или по други начини.
Бързи и достатъчно мощни инструменти за самопомощ са Техника за емоционална свобода (Gary Craig) и Техника на Тапас Флеминг (Tapas Fleming). Основната цел на двете техники е да помогнат на човека да се приеме и да се обича такъв, какъвто е, за да се освободи от негативите, които му пречат да бъде такъв, какъвто би искал да бъде. Преживяванията с негативен емоционален заряд се повлияват добре от психотерапия, включително – от хипноотерапия.
Негативните емоционални състояния стават непремерени, дори патологични, когато продължителността, интензивността и съдържанието им не съответстват на реалната ситуация, когато пречат на човека да изпълнява ефективно своите функции в ежедневието. Някои от тези по-продължителни и по-интензивно изразени емоционални състояния (настроения) може са симптоми на психични разстройства. В зависимост от конкретното психично разстройство, физическите, социалните и/или когнитивните умения на субекта също могат да бъдат засегнати.
Негативни емоции
Страх
Гняв
Вина и срам
Тъга, скръб
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.