Вина и срам
Това са деструктивни самооценъчни реакции или състояния, които водят до дискомфорт, ниско самочувствие, обезсърчаване и болезнена демобилизация.
Какво са вина и срам?
Вина и срам са негативни емоционални явления (базови емоции или чувства) с различна интензивност – ниска, умерена или висока, но с висока степен на осъзнатост. Те са деструктивни самооценъчни реакции или състояния, които водят до дискомфорт, ниско самочувствие, обезсърчаване и болезнена демобилизация на субекта в настоящето в резултат от угризения, самообвинения или оправдания за нарушени самоналожени морално-етични норми (при вината) или за нарушени наложени отвън правила (при срама) (Дайър, 2011; Изард, 2017). Понякога изпитването на вина може да се съпровожда със срам, тъга и страх (Изард, 2017, 482, 529), а срамът може да се съпровожда със страх и с боязън (Иванов, 2021в, 9).
Вината може да възникне като резултат от самооценка за реално или въображаемо неморално действие при общуване с други хора; срамът може да възникне както от самооценка за морални нарушения, така и от оценка за участие в неморални ситуации. В някои случаи самооценката се разминава с оценките на обкръжаващите хора. Често в ситуациите, свързани с преживяване на вина, тъгата и страхът са нейни мотиватори (Изард, 2017).
Физиологични промени и активатори
Вината и срамът са „Аз-ови“ емоции – активират самоотчета, самооценяването и критицизма, съпровождат се с болезнено осъзнаване на недостатъци на собственото „Аз“, поддържат чувството за уязвим, безпомощен, неблагополучен, неадекватен, глупав или некомпетентен „Аз“. Те се проявяват заради забравяне или пренебрегване на факта, че всички хора правят грешки.
Вината има адаптивен характер – често се изразява като „начин за разрешаване на вътрешния конфликт“ (Изард, 2017, 490) чрез готовност за предприемане на действия, предназначени да отменят или смекчат допусната грешка.
Срамът има дезадаптивен характер – мотивира оттегляне от социално общуване и отбягващото поведение, а понякога подтиква индивида към отбранителни действия. Прекомерната и честа поява на срам „може да блокира редица психични функции, да се отрази зле на междуличностното комуникиране, да деформира поведението и постъпките на личността и в крайна сметка да нанесе вреди“ (Иванов, 2021в, 9). Същото може да се твърди и за вината.
Справяне с вина и срам
Психологическите изследвания показват, че:
- често ирационалните мисли и вярвания подхранват у човека неуместна безполезна вина и/или срам;
- чувството за вина и срамът понижават самооценката и самоуважението;
- има връзка на склонността към вина и срам с множество невротични състояния като невротична тревожност, депресия, хранителни разстройства и др.;
- при здравословното осъзнаване от субекта и преодоляването на срама и вината, тези емоции могат да станат мотиватори за положителна промяна на личността, защото се основават на ценности, морал и стандарти, необходими и важни за хармоничен начин на живот;
- вината и срамът може да се разглеждат като елементи на личностни черти.
- Самопомощта и психотерапевтичната работа с вината и срама са свързани с промяна на нагласите за решаване на вътрешни конфликти и за комуникация със себе си или със света, с повишаване на мотивацията за самоусъвършенстване, укрепване и самоутвърждаване на „Аз-а“.
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.