Познавателни процеси
Психични процеси на възприемане, обработка, съхраняване, възпроизвеждане на информация за света с цел придобиване на нови знания или тяхното приложение (Neisser, 2014). Познавателните процеси са: усещания, възприятия, представи, внимание, памет, мислене, въображение, език и реч.
Какво е психика?
Психика е „умът в неговата цялост, разграничен от физическия организъм” (VandenBos, 2015, 852). Tова разграничаване е условно, защото “психиката не може да се отдели от тялото“ (Тейлър и Вайдия, 2022, 70); защото „материалният субстрат“ на психиката е дейността на мозъка, а нервната система е носител на неврофизиологичните и психичните процеси на организма (Мечков, 1993); защото функционирането на невронните мрежи в мозъка определя когнитивните и поведенческите състояния, както и психичните патологии (Yuste, 2015).
Най-характерната особеност на психиката е Субектът (С. Л. Рубинщайн), който изпълнява конкретни интелектуални или физически действия/дейности в съответствие с набелязани цели. В този смисъл светът на психиката е вътрешният свят на човека – неговата уникална субективна реалност.
Основна функция на психиката е гъвкава адаптация към средата (Мечков, 1993, 25); реализира чрез: познание на материалния свят, света на другите хора и своя вътрешен свят; регулиране на дейността, общуването и поведението; осъзнаване на мястото на личността в реалността.
Психиката има „слоеста структура, в която са насложени три различни по времетраене феномени (явления): свойства, състояния и процеси, протичащи паралелно и във взаимодействие помежду си“ (Минчев, 2008, 54)(виж фигурата).
Психичните свойства са стабилни психични системи/явления, които съхраняват информация от минал индивидуален опит в продължение на големи периоди от време, психичните процеси и психичните състояния са временни психични системи/явления, които използват актуализирана и актуална информация в конкретни ситуации (Мечков, 1993).
Психичните феномени възникват като обобщена ответна реакция на вътрешни или на външни стимули, протичат с различна скорост и с различна интензивност според измеренията на конкретната ситуация, в която се намира субектът.
Условно се различават познавателни, емоционални и волеви психични феномени (виж фигурата).
Психични процеси
Във всеки психологически момент в психиката са зададени едновременно процеси, едно интегрално състояние (ситуация) и са активирани набор от психични свойства. Интегралното състояние в конкретен момент „е единично, а процесите и свойствата са множествени“ (Минчев, 2008, 55).
Психичните процеси са психични явления, които имат специфични функции (получаване и обработка на информация, контрол, регулация на поведението и/или др.) в конкретни ситуации при определени условия на вътрешната и външната среда. Те са краткотрайни (протичат за 2-3 минути), но когато се повтарят многократно се трансформират в психични състояния, които траят от няколко минути до няколко месеца. Психичните състояния оставят „отпечатък“ в паметта на човека, формират неговия индивидуален опит, който по-нататък влияе върху идентификацията на собствените състояния и състоянията на другите хора при социалните взаимодействия.
Познавателни (когнитивни) процеси – психични процеси на възприемане, обработка, съхраняване, възпроизвеждане на информация за света с цел придобиване на нови знания или тяхното приложение (Neisser, 2014). Познавателните процеси са: усещания, възприятия, представи, внимание, памет, мислене, въображение, език и реч.
Познавателните процеси не се наблюдават пряко, с изключение на устната и писмената реч. За тях се съди от действия и поведения на субекта в конкретни ситуации или от неговия самоотчет за собствените реакции в тези ситуации.
Предполага се, че по време на когнитивните операции в ума функционират ментални (умствени) репрезентации – представи и мисловни образи под форма на схеми, фреймове, планове, сценарии или други структури на знанието, които се „извличат“ от дългосрочната памет. В този аспект някои автори разграничават познавателните от когнитивните процеси: всеки познавателен процес (насочен към придобиване на ново знание) е и когнитивен процес (свързан с обработка на информация), но обратното не се приема, защото се предполага, че чрез когнитивните операции се актуализират ментални репрезентации без да се достига до конструиране на нови знания или способи (умения) за придобиването им.
Когнитивни способности и дефицити
Когнитивни способности са аспекти на функционирането на ума при познанието, които заедно с афективните функции и с конативните функции (нагласи и мотиви за действие) имат влияние върху способността на човека да учи (Snow 1994 – quoted by Robinson, 2012); свързани са с успешно функциониране: възприятие, памет, разбиране, осъзнаване, разсъждение, преценка, интуиция, език и реч (VandenBos, 2015, 202). Когнитивните способности определят самоефективността на човека при усвояване и развитие на умения за решаване на проблеми и задачи във всички сфери на живота.
Когнитивните способности, с изключение на речниковия запас, намаляват по естествен начин с напредване на възрастта, успоредно с промените в мозъчните структури и в невронното функциониране.
Установено е, че възрастни хора демонстрират по-малък спад в когнитивните способности, ако активно развиват своите интелигентности – емоционалната, телесно-кинестетичната, лингвистичната, логико-математическата и пр. Социалната подкрепа също се свързва с намаляване на риска от неврокогнитивни дефицити.
Kогнитивни (неврокогнитивни) дефицити са смущения в поведението, които се изразяват като неврологичен спад на когнитивните функции в сравнение с предишно равнище на представяне в една или в повече когнитивни области (внимание, възприятия, памет, мислене, език и реч). Сам по себе си когнитивен дефицит в определена познавателна област не е заболяване, но може да бъде проява на основно заболяване; понякога може да представлява спешен случай и може да изисква животоспасяваща интервенция (Dhakal & Bobrin, 2022).
Когнитивно разстройство
Когнитивно увреждане може да се свърже с различни когнитивни дефицити: дефицити само във функциите на паметта; дефицит на паметта и дефицит в друга когнитивна област; дефицити в един домейн без памет; дефицити в повече от една област без памет (Lopez, 2013). Леки и умерени дефицити не пречат на независимото поведение на субекта в ежедневието и не оказват особено влияние върху ефективното изпълнение на ежедневните задачи. Тежки дефицити се характеризират със значителен спад на когнитивните функции, което пречи на независимостта на субекта и изисква помощ при изпълнение на различни действия или дейности. Когато клинично значими когнитивни дефицити се констатират като преобладаващи симптоми, те се включват към група психични разстройства, наречени когнитивни разстройства.
Когнитивнo (неврокогнитивно) разстройствo – „всяко разстройство, което включва увреждане на изпълнителните функции на психиката – възприятие, организация и/или регулиране“ (VandenBos, 2015, 203). Увреждането може да повлияе върху емоционалната ангажираност и емоционалното регулиране, върху качествата на познавателните и волевите процеси, върху способността за учене.
Препоръчвам да прочетете по темата:
Познавателни процеси
Памет
Мислене
Внимание
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.