Общуване
Общуване е „форма на двустранна човешка активност, една от главните страни на начина на живот, която основна единица или клетка е контактът“ (Десев, 2021, 355)
Какво е общуване?
Активност e “всеобща форма на индивидуално съществуване, способност на високоразвитите живи същества и най-вече на хората със специфичните за тях форми на преобразуваща, трудова дейност да реагират на външни стимули и вътрешни подбуди“ (Десев, 2021, 31). Активността се свързва с присъщия само на човека начин за самоизразяване в дейност, в общуване, в поведение.
Дейност е форма на осъзната активност, която се проявява като субект-обектно отношение, насочено към изменение на обекта с подходящи инструменти (методи и средства); резултатите на дейността са продукти под формата на материални предмети, произведения на науката или на изкуството и идеални конструкти (знания, умения, компетентности на човека, който извършва дейността) (Суходольский, 2008).
Общуване е „форма на двустранна човешка активност, една от главните страни на начина на живот, която основна единица или клетка е контактът“ (Десев, 2021, 355); то е една от основните човешки потребности (Hargie, 2022) и една от най-важните детерминанти на цялата психична система на човека, на нейните структури, динамика и развитие (Ломов, 2001).
Общуването е субект-субектно отношение, в което могат да участват както две отделни личности (междуличностно общуване), така и групи от личности с различни социални роли (ролево, делово, нормативно общуване). Това определение насочва вниманието не само към междуличностните контакти, но към вътреличностните аспекти. Така то се оказва „не само междуличностно взаимодействие, но и вътрешен диалог (самообщуване) (Александрова, 2016, 183).
Аспекти на общуването
Между общуването и дейността, разглеждани като типове човешка активност, има разлика: целта на дейността е получаване на продукт (материален или идеален), докато целта на общуването е обмен на информация, установяване на междуличностни отношения и постигане на взаимно влияние. Дейността и общуването са неразривно свързани – общуването най-често се реализира на фона на съвместна дейност, която всеки субект извършва (фиг. 1).
Общуването се описва в три аспекта – социална комуникация, социална интеракция (социално взаимодействие) и социална перцепция (социално възприемане, междуличностно възприятие) (фиг. 2).
Комуникативен аспект
Комуникативният аспект на общуването се изявява като взаимен обмен на информация между субектите за споделяне и/или трансфер на идеи, мнения, чувства, знания, опит, за реализиране на междуличностни или социални цели (VandenBos, 2015, 215). В този смисъл междуличностната комуникация е транзакционна – тя е двустранен процес, в който единият субект съобщава нещо (стимул), а вторият откликва (транзакционен отговор). Съдържанието на комуникацията може да бъде както информация за характеристики на външната среда, така и информация за вътрешни състояния (Hargie et al., 2019).
Комуникация възниква „винаги, когато поведението на един индивид (подател) влияе върху поведението на друг (приемател)“, „поведението може да се определи като комуникативно дотолкова, доколкото то намалява несигурността в поведението на друг” (Buck, 1984, 4 – quoted by Buck & VanLear, 2002, 523).
Разграничават се два начина за предаване на информация – вербално (устно или писмено) и невербално, затова междуличностната комуникация се характеризира като вербален и невербален процес на съвместно създаване на смисъл (Hargie et al., 2019). Универсално средство на вербалната комуникация е речта, а на невербалната комуникация – изразите на лицето, езикът на тялото като цяло, звуци и жестовете; вербалните съобщения винаги са придружени с невербални послания (ibid, 81). При вербалната комуникация подателят кодира съобщението в символи, а получателят декодира тези символи, за да дешифрира полученото съобщение. Невербалната комуникация e спонтанна и неволна, основава се на биологично споделена сигнална система на субектите, които комуникират; спонтанните прояви включват не само изражения на лицето и жестове, но и микродвижения, пози, вокализация и феромони (Buck & VanLear, 2002, 525). Твърди се, че невербалната комуникация е полезна, когато се има предвид контекстът, в който се разгръща (Hargie et al., 2019).
Mетакомуникация (съобщение за съобщението) e невербално предаване на отношението, чувствата и намеренията на подателя в контекста на вербалното съобщение; тя служи за потвърждение на вербалното съобщение и гарантира, че пълното съобщение на подателя е получено и точно разбрано от получателя (независимо от това дали съобщението е функционално или нефункционално, съответстващо или неконгруентно) (Satir, 1967).
Kомуникационни умения са уменията за активно слушане, възприемане и разбиране на посланията на другите, за възприемане и разбиране на собственото говорене, за четене с разбиране и за писмено изразяване на чувства, мисли и идеи. Тeзи умения са елементи на уместно, приемливо социално поведение за реализиране на комуникативни цели при общуване с един човек или с повече хора (Kelly, Fincham & Beach, 2003, p. 724 – цит. от Hargie et al., 2019).
Интерактивен аспект
Интерактивният аспект на комуникацията е ролевото и личностното взаимодействие между субектите за реализиране на целите на съвместна дейност. Интеракцията (взаимодействието) отразява поведението на участниците в общуването и техните взаимни очаквания за конкретна активност съобразно приетите социални роли. Голямо значение в този аспект имат атракцията – привличането, и атрибуцията (привнасяне на смисъл), които зависят от комуникативните умения и от личностните особености на участниците във взаимодействието. Колкото по-атрактивно и по-смислено е взаимодействието, толкова по-aвтентични са в общуването си субектите, които го осъществяват.
Интерактивни умения са уменията за представяне и разбиране на социалните идентичности, за даване на точна и навременна обратна връзка на другия (и на себе си), за уместно възприятие и интерпретиране на обратната връзка в интерактивния контекст и др. Тези умения са елементи на уместно, приемливо социално поведение, които гарантират, че се постига желан резултат от интегриране на взаимодействия с един човек или с повече хора, участващи в общуването (Hargie et al., 2019).
Социално-перцептивният аспект
Социално-перцептивният аспект на общуването е процес на взаимно опознаване на субекти и установяване на определени междуличностни отношения между тях. Междуличностното възприятие е процес на оценка на външните черти на лице, с което се комуникира, хипотетично съотнасяне на външните черти с личните свойства на възприемания индивид и оформянето на тази основа определено разбиране на неговия вътрешен свят и поведение.
Механизмите и уменията за успешна социална перцепция включват: саморазкриване, емпатия (съпричастност, отзивчивост към емоционалните състояния на другите), рефлексия (разсъждение върху мислите и чувствата), междуличностна атракция (симпатия, привличане, дружба), каузална атрибуция и др.
Репертоарът от междуличностни умения включва и трите изброени подгрупи умения.
Изследванията показват, че хората с по-високи нива на междуличностни умения се справят по-лесно със стреса, адаптират се по-добре при житейски трудности, имат по-висока самоефективност в социални ситуации, по-голямо удовлетворение от техните лични отношения, имат повече приятели и по-рядко страдат от самота, тревожност или депресия. Обратно – хората с дефицит или с липса на социални умения са по-уязвими към тревожност и към депресия (Hargie, 2022).
Интелигентност
Терминът интелигентност няма общоприета дефиниция в психологията, определя се по „десетки начини“ (Шираев и Леви, 2019, 164). Най-често се приема, че това е психичен феномен, който се измерва с тестове за коефициент на интелигентност (Мерлеведе, Бриду, Вандам, 2005, 11). Една дефиниция я описва като способността на човека да извършва абстрактни разсъждения – да се разбират приликите и разликите между нещата, да се разпознават модели и да се виждат други връзки (Peterson & Seligman, 2004, 338). Доминира мнението, че съществуват разнообразни прояви на човешката интелигентност – множество интелигентности, които отразяват различни аспекти на способността на човека да познава, да разбира и да трансформира света и самия себе си (Гарднър, 2014).
Системата от способности и умения за общуване може да се отнесе към социалната интелигентност, която е единство на социален усет – това, което „долавяме“ у другите (чувства, мисли, намерения), и социални умения – „начините, по които се възползваме от непосредствено осъзнатото при общуването“ (Голман, 2010, 120). В спектъра на социалните умения попадат: синхронизацията (на невербално ниво), самопредставянето, влиянието като резултат от социалната интеракция и активната съпричастност (съобразяване с потребностите на другия и предприемане на съответни действия) (пак там, 121).
Социалната интелигентност позволява прецизна оценка на собствените мотиви, използване на социална информация, за подкрепа на сътрудничество с другите и разумно участие във взаимоотношенията с околните (Peterson & Seligman, 2004).
Описана е и междуличностна интелигентност – способност да се забелязват различията у другите хора, „контрастните промени в настроението, темперамента, мотивацията, намеренията им“; по-развитата междуличностна интелигентност включва и умение за разбиране на подбудите и желанията на другите хора, дори когато те са скрити (Гарднър, 2014, 28).
Препоръчвам да прочетете по темата:
Комуникативни разстройства
Комуникативно разстройство е клинично значимо нарушение, увреждане на способността за получаване, изпращане, обработка и разбиране на концепции или на вербални, невербални и графични символни системи; може да се отнася до процесите на слуха, езика и/или речта (ASHA, 2016).Тези нарушения са „свързани пряко с когнитивните процеси, с мисленето, с усвояването на навиците за обучение, с развитието на личността в периода на детството и юношеството и т.н.“ (Иванов, 2021б, 93).
Примери за разстройства на речта са (пак там):
– алалия (неговорене),
– мутизъм (онемяване),
– заекване и др.
Примери за разстройства на езика са (ASHA, 2016):
– рецептивно езиково разстройство (затрудненото разбиране на думите, произнесени от други хора),
– разстройство на експресивния език (затруднено изразяване на смисъла, когато се говори с други хора),
– смесено рецептивно-експресивно езиково разстройство (включва и двата синдрома).
Индивиди с нарушения в комуникацията се консултират, оценяват и лекуват от логопеди, допуска се сътрудничество с други специалисти.
Проблеми в общуването
Фобии
Семейни отношения
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.