Фобии
Фобия е ирационален страх от конкретна ситуация, обект или дейност, който е свързан с подчертан дистрес при преживяване на ситуацията или с напрегнато избягване (VandenBos, 2015, 792); страхът и избягването причиняват клинично значим дистрес или увреждане на социални, професионални или други важни области на функциониране (DMS-5TM, 2013).
Глософобия
Глософобия (тревожност от публична изява) е специфична фобия, изразяваща се чрез изявен страх или тревога спрямо ситуация на публично говорене, участие само в дейности, които не изискват публична изява или избягване на публично говорене на всяка цена. Може да се съпътства с прекомерна подготовка за социални взаимодействия и тревожно очакване на събитието, страх от: външна проява на тревожността (потене, заекване, изчервяване), критична оценка на изявата, незадоволително представяне, допускане на грешки, провал или отхвърляне (Борн, 2021, 325). Индивидите може да изглеждат срамежливи или интровертни по време на социални взаимодействия; може да използват предимно пасивни, невербални методи за комуникация; може да изискват алкохол или лекарства за смекчаване на страховете.
Предполага се, че основната причина за безпокойството при публично говорене е свързана с темперамента и с поведението: по-интровертни и по-невротични хора са по-застрашени да изпитват тревожност в тези ситуации, отколкото хора, които са по-екстровертни или уравновесени (Li, 2020). Причини за глософобията може да е прекомерна срамежливост, предразположеност към тревожност или травматично преживяване в детството, свързано с публична изява; може причината да е в погрешни убеждения за некомпетентност и невъзможност за самоконтрол.
Приемът на медикаменти за намаляване на тревожността точно преди събитието е честа практика. Препоръчва се когнитивно-поведенческа терапия, която да идентифицира „себеразгромяващите убеждения (и образи)“ и постепенно да изгради по-конструктивни убеждения (Борн, 2021, 327). Има данни за намаляване на тревожността от публично говорене чрез използване на мотивация за ориентация в комуникацията (фокусиране върху споделянето на идеи, а не върху оценката на публиката), когнитивно преструктуриране (промяна на представата за себе си), визуализация (визуализиране на изградена увереност) и системна десенсибилизация (приучване за релаксиране докато се визуализира страхът) (Verderber & Verderber, 2012); чрез експозиционна терапия с виртуална реалност като терапевтичен инструмент – представяне на виртуални еквиваленти на фобични стимули и потапяне във виртуалната среда (Linder, P. et al. (2020); практикуване на публично говорене пред близки хора (Li, 2020) и др.
Глософобията е различна от социалната фобия, която е по-обща тенденция за избягване на социални контакти.
Социалната фобия
Социалната фобия (социално тревожно разстройство) e постоянен страх и избягване на социални ситуации поради страх от оценката на другите (Schneier & Goldmark, 2015); изявен прекомерен страх или тревожност, несъразмерни с действителен риск или опасност в конкретни социални ситуации и желания за активно избягване на тези ситуации; страхът, безпокойството или избягването причиняват клинично значим дистрес или увреждане на социални, професионални или други важни области на функциониране (DMS-5TM, 2013, 203).
Социалните ситуации, на които индивидът реагира неадекватно, може да са: социални взаимодействия, например водене на разговор; ситуации, в които субектът може да бъде наблюдаван как действа; ситуации, в които субектът има представяне пред други хора (Рей, 2019). „Човекът със социална тревожност се страхува, че може да бъде унизен, поставен в неловко положение или отхвърлен. Освен това е възможно да се притеснява, че другите ще бъдат засегнати“ (пак там, 369).
Индивид със социално тревожно разстройство често избягва да участва в социални или обществени дейности, като социални събирания или срещи. Докато нормативната социална тревожност служи за фокусиране на вниманието и предотвратяване на неподходящо поведение, интензивните симптоми на социално тревожно разстройство пречат на нормалното функциониране или причиняват подчертан дистрес. Резервираността и срамът, че се изпитва този прекомерен страх, пречат на търсенето на помощ (Schneier, 2003).
Установено е, че психосоциални фактори, като култура, родителство, взаимодействие с връстници, могат да играят роля важна роля в развитието на социално тревожно разстройство. Възрастни, които страдат от това разстройство споделят, че като деца са изпитвали свръхзакрила, липса на топлина, прекомерна загриженост за мнението на другите и/или отхвърляне. Предиктор за развитие на социално разстройство е емоционалното детство, свързано с емоционално или физическо малтретиране, но не и с физическо или сексуално насилие (Schneier & Goldmark 2015).
Фармакотерапията за социално тревожно разстройство може да се придружава с (Рей, 2019, 370):
– индивидуална или с групова когнитивно-поведенческа терапия, която да помогне на индивида да идентифицира своите страхове, очаквания и избягването, да развие по-продуктивни мисли и поведение за справяне при нов сблъсък с нежеланите ситуации;
– терапия чрез излагане на предизвикващи страх ситуации;
– тренинг в социални умения и изпробване на нови поведения.
Агорафобия
Агорафобия (Agoraphobia) e силен страх, или тревожност, активизирани в две (или в повече) от изброените реални или очаквани ситуации (DSM-5TM, 2013, 217-218): използване на обществен транспорт, пребиваване в открити или в закрити пространства, стоене на опашка или в тълпа, самостоятелно излизане извън дома (без придружител). Индивидът прекомерно се страхува и се тревожи, че може да се случи нещо лошо или активно избягва тези ситуации поради опасение, че неговото бягство може да е трудно, че може да не е налична помощ в случай на поява на паника или на други смущаващи симптоми. Страхът, тревожността или избягването причиняват у него клинично значим дистрес или нарушават неговото нормално ролево функциониране във важни области на живота (учене, работа и пр.). В най-тежките форми агорафобията може да принуди човека да остане вкъщи, да не може да напусне дома си и да зависи от помощта на други хора дори за най-елементарни нужди.
Отрицателни събития в детството (напр. раздяла, смърт на родител) и други стресиращи събития, като нападение или ограбване, са свързани с появата на агорафобия. Освен това, хората с агорафобия описват семейния климат и поведението при отглеждане на деца като характеризиращи се с намалена топлина и повишена свръхпротекция.
Агорафобията може да се лекува с фармакотерапия и/или с когнитивно-поведенческа терапия (Рей, 2019, 371).
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.