Семейни отношения
Семейните терапии датират от средата на 20 век. Те са насочени към подобряване на семейните отношения и моделите на поведение на семейството като цяло или между отделни членове и отделни подсистеми.
Семейство
Семейството е родствена единица, състояща се от група лица, обединени по кръвен път или чрез брачни, осиновителски или други роднински връзки (VandenBos, 2015, 410); то е фундаментална социална единица – малка социална група, която осигурява задоволяване на материални, социални и емоционални потребности на членовете на семейството, преди всичко – потребност от сигурност, принадлежност и любов.
Семейството включва две взаимносвързани подсистеми – подсистемата на брачните отношения (или партньорските отношения, ако няма брак) и детско-родителската подсистеми. Когато в семейството се отглеждат две или повече деца, възниква и детска подсистема на отношенията (отношения между братя и/или сестри). Партньорските/брачните отношения са първични по произход и са в основата на функционирането и развитието на семейството; те са определящи при отглеждането и възпитанието на децата (Карабанова, 2005).
Семейството има граници, които отразяват връзките между неговите подсистеми (вътрешни граници) и връзката между семейството и неговата непосредствена социална среда (външни граници). Мобилността и гъвкавостта на границите на семейната система осигуряват възможност за адаптивно преструктуриране на семейното лидерство и развитие на нови стандарти на ролево поведение.
Семеен модел
Всяко семейство има свой семеен модел – характерно качество на връзката между членовете (напр. между родители и деца); моделите варират „в емоционалния тонус и в нагласите на членовете да се пазят един друг“, някои семейства са топли, изключително близки и симбиотични, в други членовете се държат един друг на разстояние; „някои са отворени за приятели и роднини, други не са; в някои, едно или повече от децата са приети и обичани, в други едно или повече деца са дистанцирани или отхвърлени“ (VandenBos, 2015, 411).
Различават се функционални и дисфункционални (нефункционални) семейства. Функционалното семейство е адаптивна „отворена система“, в която между членовете на семейството се осъществява ясна, пълна, конгруентна комуникация и взаимообмен на ресурси; правилата за управление на семейните процеси са уместни и гъвкави; ако има семейни кризи или други нежелани събития, всички членове на семейството се подкрепят и действат съвместно за решаване на проблемите; функционалото семейство действа ефективно в контекста на по-големи (социални и културни) системи (Satir, 1967; Satir, 1988). Дисфункционалното семейство е неадаптивна „затворена система“, между членовете на такова семейство комуникацията е нарушена и се осъществява слаб обмен на ресурси (VandenBos, 2015, 343; Satir, 1988). Лошата комуникация и твърдите семейни правила водят до ниско самочувствие, което може да предизвика индивидуални или групови неадаптивни реакции, особено в проблемни и стресови ситуации (Satir, 1988); някои от членовете проявяват анормално поведение – възникват конфликти, епизоди на агресия, на емоционално и/или физическо насилие, манипулация и др.
Дисфункционално семейство
При цялото многообразие от проблеми едно дисфункционално семейство винаги се характеризира с: ниско самочувствие на членове на семейството; ненасочени, объркани, неясни и/или нечестни комуникации; твърди, инертни, стереотипни, нехуманни, безполезни и неоправдано ограничаващи живота правила на поведение; социални връзки, неосигуряващи спокойствие в семейството или изпълнени със страх и заплаха (ibid).
Неблагоприятните семейни събития се оказват най-значимите стресори, които рязко повишават чувствителността на човека към различни видове вредности и съответно податливостта към заболявания. Например, доказано е, че най-неблагоприятните въздействия са смъртта на съпруг, след това развод, разделяне на семейството, смърт на близък член на семейството (Карабанова, 2005, 10).
Семейна терапия
Семейните терапии датират от средата на 20 век. Те са насочени към подобряване на семейните отношения и моделите на поведение на семейството като цяло или между отделни членове и отделни подсистеми. Семейни психотерапии са: психоаналитична, структурна, функционална, стратегическа, когнитивно-поведенческа, преживелищна и др.
В края на 20 век и през 21. век нараства интересът към духовно ориентираните семейни терапии.
Виржиния Сатир – американски семеен психолог и психотерапевт, теоретизира, че духовността е нашата връзка с Вселената и основен елемент на нашето съществуване, следователно трябва да бъде включена в терапевтичен контекст за духовна ориентация и постигане на хармония със себе си и със света (Satir, 1988).
В. Сатир е създателка на Трансформационната системна терапия (Satir Transformational Systemic Therapy – STST), концептуалната рамка на която включва пет основни принципа (Rasheed, Rasheed, Marley, 2011, 137):
Според В. Сатир болката, която хората изпитват, е резултат от начина, по който управляват своите възприятия, очаквания, емоции и поведение. Като се фокусират върху три основни области – интрапсихичната система, интерактивната система и системата на рожденото семейство, хората могат да изследват своя опит и взаимоотношения, да си поставят цели и да работят за позитивна промяна.
Фамилни констелации
Берт Хелингер (1925-2019) – германски философ и психолог, емпирично (и в някаква степен мистично) извежда твърдението, че семейството е връзката на човека с духовното поле, с едно творческо начало – с Духа, със силата на любовта, от която идва Животът (Хелингер, 2011б; Хелингер, 2021).
Б. Хелингер е създател на метод за семейна терапия – Фамилни констелации (Original Hellinger ® family constellations), чрез който се изследва скритата семейна динамика (функционална и дисфункционална) на хора с проблеми или болести от всякакво естество. Основната идея е, че човекът най-силно е свързан с рождената си семейна система, със „семейната душа“, с колективното несъзнавано, с „общата душа“; ако системата е в дисбаланс, ще възникнат нарушения в живота и в телата на хора, свързани с нея.
Три са принципите на семейната система, които имат ранг на закони (Хелингер, 2011а; Хелингер, 2011б):
Основани на тези закони, семейните констелации на Хелингер лекуват „нещо в душата“, като „изправят“ това, което е било в безпорядък и е нарушило хармонията в „семейната душа“. Създаденият ред може да направи проблемите и/или болестта излишни (Хелингер, 2011б).
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.