Мислене

Познавателен процес с основна функция когнитивна обработка на информация (образи, идеи, представи, знания) и трансформиране на тази информация за специфични цели.

Какво е мисленето?

Мисленето е “висш познавателен психически процес, обобщено и опосредствано от личен опит субективно отражение на света, на обективни връзки, свойства, отношения, недостъпни за непосредствено възприятие“ (Десев, 2021, 304); познавателен процес с основна функция когнитивна обработка на информация (образи, идеи, представи, знания) и трансформиране на тази информация за специфични цели на субекта: за решаване на проблеми или задачи, за идентификация и формиране на понятия или на концепции, за търсене на значение и смисъл, за подреждане на ценности или за др. (Минчев, 2008; Sternberg, Sternberg & Mio, 2012; Sternberg, & Funke, 2019).
Основните умствени действия/операции при обработването и трансформирането на информацията са: анализ, синтез, сравнение, абстрахиране, класификация, систематизация и обобщение. Умствените действия се изпълняват преднамерено, а умствените операции – по навик или по привичка (Минчев, 2008).

В процеса на мислене се актуализират ментални образи и/или ментални репрезентации и се конструират нови (Solso et al., 2014), явното деперсонифицирано знание се преобразува в неявно личностно знание и обратно (Polany, 1962), осъществява се преход от незнание към знание (Б. Минчев, 2008) и пр. Мисленето служи за: „пораждане и наблюдаване на общуването, регулиране на дейността и създаване, предлагане на проблеми на вербално и невербално равнище (Крейгхед и Немероф, 2008,1038). Метамисленето (мислене за мисленето) изпълнява функциите за наблюдение, оценка и контрол върху процесите на разсъждение, водещи до преценки и вземане на решения (Fiedler, Ackerman & Scarampi, 2019).
Мисленето, съвместно с останалите познавателни процеси, е насочено към познание и към самопознание. Като продукт от цялостен познавателен цикъл се постигат:
– знания и разбирания за материалния свят и за света на другите хора;
– метазнания и метаразбирания за собствения вътрешен свят и за стратегиите/начините за тяхното усвояване и овладяване.

Видове мислене

Метакогнитивните знания отразяват идентифицирани цели и подцели, както и избора на когнитивни процеси, които да се използват за тяхното реализиране; метакогнитивните стратегии са процеси, контролиращи когнитивните действия и гарантиращи изпълнението на поставените цели (Flavell, 1979). Овладените знания и метазнания се включват в следващите познавателни цикли като действени инструменти за изследване на проблеми и за решаване на задачи.
Мисленето представлява многообразна съвкупност от психични функции, затова са многообразни и критериите за класификации. Ето някои от тях, разпределени в диади:

  • според пътя на познанието – индуктивно и дедуктивно мислене (Dewey, 1910);
  • според оригиналността/степента на новост на продукта – непродуктивно и продуктивно мислене (Max Wertheimer, 2020/1945);
  • според съдържанието, подхода за решаване на проблема и на генериране на продукта – дивергентно и конвергентно мислене (Guilford, 1967);
  • според подхода за решаване на проблема – латерално мислене (De Bono, 1967) и вертикално мислене (De Bono, 1970);
  • според фокуса на мисленето – рефлексивно и нерефлексивно мислене (Dewey, 1910, 1938).

Описани са и видове мислене в контекста на класификации за разстройства на мисленето. Например, акад. П. Иванов класифицира разстройствата на мисленето в две големи групи, като в много от случаите използва съответни термини, отразяващи видове мислене (Иванов, 2022а, 43-45):

  • тип А, свързани с нарушения на протичането на мисловния процес или формата на мисленето – задръжка/ступор, ускорено, забързано или забавено протичане, наплив на мисли и др.; стеснено мислене, обстоятелствено мислене, мъдруващо мислене, съветващо мислене и др.;
  • тип Б, свързани с нарушения без или с формиране на трайни патологични идеи – паралогично мислене, несъгласувано мислене, разкъсано мислене и др. под.; продукция на свръхценни мисли, производство на обсесивни (натрапливи) феномени, формиране на налудни идеи.

Разстройства на мисленето

Много от разстройствата на мисленето се появяват за кратко в стресови периоди от живота на човека, съпътстват се с други нежелани симптоми – главоболие, безпокойство, тревожност, които пречат на нормалното функциониране при решаване на ежедневните задачи. Ранната им диагностика и правилното лечение имат изключително значение за намаляване на стреса и за подобряването на общото състояние на организма.
Мисленето и речта са познавателни процеси, които са неразривно свързани и протичат в единство (Виготски, 1935/1983). Речта е процес, който се реализира чрез система от значения (на думи и на символи), т.е. – чрез езика.
Езикът е „система от символи, посредством които човешките същества изразяват безкрайно разнообразие от съдържание при ограничени ресурси”, той е „система за комуникация, която се управлява от система от правила (граматика), която позволява безкраен брой идеи да бъдат изразени при ограничени ресурси“ (Von Stockhausen & Funke, 2019, 199).

Eзикът е важен „когнитивен инструмент“, който подпомага кодирането, категоризирането и съхраняването на информация, както и процесите на разсъждение, вземане на решения и решаване на проблеми (Bender, 2019, 2018).
Мисленето е символично, защото включва операции върху символи или върху ментални репрезентации, които определят съдържанието на мисълта в зависимост от езиковата и от комуникативната компетентност на субекта. Затова нарушения на организацията и на изразяването на мисълта се отразяват върху речевото поведение. Например (Rivkin & Barta): формалното мисловно разстройство се описва като нарушена способност за поддържане на съгласуван разговор и се проявява в устната или в писмената реч на човека; редица медицински състояния могат да повлияят на речта, но за формалното мисловно разстройство тези състояния са изключени от диагнозата.

Подобряване на паметта

Мисленето е силно свързано и с емоционалните процеси, дори в повечето случаи то определя емоционалните реакции на субекта, а чрез тях – неговото поведение в конкретни ситуации. Невропсихологични изследвания показват, че „чувстването и мисленето“ са в тясна взаимозависимост, че афективните състояния имат мощно, но често подсъзнателно влияние върху това, какво мислят (ефекти на съдържанието) и как мислят хората (обработващи ефекти). (Forgas, 2019). Затова най-подходящите терапии при част от нарушенията на мисленето са когнитивната терапия, когнитивно-поведенческата терапия и когнитивно-поведенческата хипноза. Целта е чрез повлияване върху негативните или ирационалните мисли да се постигне баланс между мисли и чувства, да се повлияе върху поведението.

Мисленето и паметта силно влияят върху ефективността на останалите психофизиологични процеси. Затова когнитивните дефицити на мисленето и паметта, които се дължат на неврологична или на друга физическа причина, съпътстват различни неврологични заболявания, психични разстройства или синдроми, които трябва да се лекуват медикаментозно от специалист – невролог или психиатър. При фармакотерапия на всички тези заболявания е трудно, но не е невъзможно да се осъществява и психотерапевтична подкрепа.

Препоръчвам да прочетете по темата:
  • Грийнбъргър, Д., Падески, К. (2018). Мисълта определя настроението. Как, променяйки начина си на мислене, можем да променяме душевното си състояние. Издателство: Изток – Запад.
  • Даниел Канеман (2012). Мисленето. Прев. от англ. ез. Издателство Изток-Запад.

Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия

Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.