Памет
Паметта е когнитивен процес с три основни функции – кодиране, съхранение и извличане/извикване на информация от индивидуален минал опит на субекта (Melton, 1963; Sternberg, Sternberg & Mio, 2012). Всеки успешен акт на запомняне изисква безупречно проявление и на трите функции.
Какво е паметта?
Един от „класическите“ модели на паметта е модалният модел на Аткинсън и Шифрин (Atkinson & Shiffrin, 1968), който описва предполагаема структурата на паметта с три компонента: сензорна, краткосрочна и дългосрочна памет. Хипотезата е, че информацията преминава от компонент към компонент по линеен начин, подобно на модела за обработка на информация от компютър (с вход, процес и изход).
Сензорната памет се състои от сетивни (сензорни) регистри: слухови (емблематична памет), зрителни (ехоична памет), тактилни (тактилна памет) и др. За изпълнението на първата функция – кодирането, паметта работи заедно с вниманието и възприятието. Ролята на сензорната памет е, заедно с процесите възприятие и внимание, да кодира информацията като съотнася образа на сетивните данни със съдържанието на паметта, да предава информацията „под форма на ментални репрезентации“ (Sternberg, Sternberg & Mio, 2012, 187) на кратковременната памет.
За кратко време – около 20-30 s (в краткосрочната памет) или за продължително време (в дългосрочната памет) се съхранява информация за връзки между стимули и реакции (процедурна памет, асоциативна памет), знания за думи, термини, понятия, правила и абстрактни идеи (понятийно-семантична памет), знания за лично преживени събития (епизодична памет).
Информацията се движи между сензорната памет, краткосрочната и дългосрочната памет в зависимост от конкретните нужди на субекта в ситуацията, в която се намира. При това движение голяма роля имат селективността на вниманието на субекта и неговата оценка за значимостта на емоционалното съдържание на информацията.
Третата функция на паметта е успешно извличане/възпроизвеждане на информация от минал опит, необходима на субекта в контекста на конкретна ситуация, за да се създаде съзнателно представяне или да се изпълни научено поведение като двигателен акт. Извличането се осъществява чрез актуализиране на ментални репрезентации, основани на възприятия или на значения за кодиране на опита в дългосрочната памет.
Интегративен модел на паметта
Днес един от най-известните модели на паметта е интегративният модел (Baddeley & Hitch, 1974; Baddeley, 2000), който отразява мнението, че краткосрочната памет е нещо повече от единично хранилище, което се свързва с друго хранилище – дългосрочната памет. Предполага се, че връзката между двете хранилища се осъществява чрез посредничеството на работна памет с две функции: „буферно хранилище“ на визуално-пространствена и фонологична информация, контрол на трансфера на информацията към дългосрочната памет. Моделът насочва към идентифициране на различни видове дългосрочна памет според вида на съхраняваната информация (Baddeley & Hitch, 1974).
По-късно към модела се добавя „епизодичен буфер“ – механизъм за синергично комбиниране на информация от различни подсистеми под форма на временни репрезентации“ (Baddeley, 2000, 421), предполага се, че епизодичният буфер формира решаващия интерфейс между паметта и съзнанието (пак там, 422).
Обсъждат се и алтернативни модели с различна гледна точка към системата на работната памет: разглеждат я като когнитивен процес, съвпадащ с процеса на краткосрочната памет, като специфичен процес на краткосрочната памет, като част от дългосрочната памет, като активираната част на двата вида памет и др.; проблемът допълнително се усложнява от липсата на консенсус относно това какво точно е работна памет (Aben, Stapert & Blokland, 2012).
Какво е метапамет?
Теоретизира се, че освен памет има и метапамет – способност на индивида да управлява и наблюдава въвеждането, съхранението, търсенето и извличането на съдържанието на собствената му памет (Flavel, 1971); система от знания за това как, кога и защо човек помни или забравя, знания за процесите и съдържанието на паметта (Flavel & Wellman, 1975). Метапаметта включва взаимодействието между процесите на наблюдение и контрол над запомнянето и припомнянето на собствените знания (Nelson & Narens, 1990); регулира основни когнитивни функции за съхранение и извличане на информация (Fiedler, Ackerman & Scarampi, 2019); изразява се като самонаблюдение и самоконтрол върху собствените паметови процеси (Nelson, 2001); насочва се към преценка на ефективността на ученето, усещането за преценка и ретроспективната увереност в тази преценка (Yeung, 2022). Метапаметта се свързва с всяка преценка, която се прави относно спомен – за увереност в реалността на спомена, за източника на усвоеното знание, за самото запомняне/знаене (Metcalfe & Dunlosky, 2008) и др.
Психологически изследвания показват съществуване на връзка между паметта и метапаметта. Силата на връзката варира в зависимост от типа и трудността на задача за запомняне, от времето, в което се оценява функционирането на метапаметта (преди или след решаване на задачата), от възрастта на изследваното лице и от взаимодействието между тези фактори. Установява се, че използването на стратегии за запомняне подобрява ефективността на паметта и тази зависимост става по-силна с нарастване на възрастта. Това насочва към изследване на ролята, която метапаметта може да играе не само за подобряване на продуктивността на ученето, а за подпомагане на самоосъзнаването на когнитивни дефицити и за компенсиране на увреждане и/или упадък на паметта.
Основни характеристики на паметта/метапаметта са: количествени – обем и бързина, и качествени – продуктивност и ефективност. Редица смущения влияят върху тези характеристики, например: грешка при кодирането на информацията може да се отрази на продуктивността и ефективността на паметта; обемът и бързината на паметта може да се намалят при смущение в достъпа (когато нова информация пречи на актуализирането на „стара“ информация или „стара“ информация пречи на актуализирането на нова информация).
Разстройства на паметта
Нарушения и разстройства на паметта възникват като резултат от различни фактори: остаряване, употреба на медикаменти, психично разстройство, мозъчна травма или др. Забравянето е най-разпространената непатологична форма на нарушение на паметта, но може да бъде симптом на разстройство (Крейгхет и Немероф, 2008).
Разстройствата на паметта се групират в диади: частични или глобални, леки или тежки, постоянни или преходни и др. Може да се групират и в по-големи групи (Иванов, 2022, 35-36):
Тежки когнитивни дефицити на паметта се отнасят към когнитивни разстройства, при които (поради увреждане на невроанатомични структури) се възпрепятства съхранението, задържането и/или извличането на информация от минал индивидуален опит под форма на спомени. Например дефицити на паметта като функция на мозъчно увреждане, заболяване или психологически травма, са известни като амнезии. Те може да се изразяват като неспособност за учене на нови неща, или като загуба на предишни знания, или и двете; те може да повлияват различно върху функциите на краткосрочна/работна памет и на дългосрочната памет. Тежки разстройства на паметта са например големите неврокогнитивни разстройства, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и мн. др. (DSM-5TM, 2013). Разновидност на паметово разстройство е умствената изостаналост (Крейгхет и Немероф, 2008).
Подобряване на паметта
Основни начини за подобряване на паметта на здрав човек са здравословното хранене, двигателният режим, хармоничното редуване на работа с почивка, добър сън, четенето на книги и умствените тренировки (решаване на задачи). Самохипнозата успешно се използва при подготовка за изпити, но психолозите спорят относно причините, които водят до по-добрия познавателен резултат – предположението е, че в тези случаи не се подобрява паметта, а по-скоро се понижава тревожността, повишават се мотивацията, концентрацията, самоконтролът и самоувереността при ученето.
Леките нарушения на паметта може да се повлияват от гореизложените начини, от използване на мнемонични техники, саморефериране и релаксация. Умерените и тежките нарушения трябва да се лекуват с медикаменти. Фармакотерапията може да се съчетава с когнитивна неврорехабилитация и/или с психотерапия, включително – с „класически“ форми на хипнотерапия или с когнитивна хипнотерапия. Препоръчва ефектите от психотерапията да се наблюдават от лекуващия лекар (невролог и/или психиатър).
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.