Внимание

Вниманието е средството, чрез което човекът активно обработва ограничено количество информация от огромното количество информация, налична чрез неговите сетива, съхранените спомени и другите когнитивни процеси; то включва както съзнателни, така и несъзнателни процеси (Sternberg, Sternberg, & Mio, 2012).

Какво е вниманието?

Вниманието е готовност на организма за възприемане на стимулите, които го заобикалят (Крейгхед и Немероф, (2008); процес на умствено концентриране върху специфични характеристики на околната среда, върху определени мисли или действия (Goldstein, 2008); специализиран психичен процес, чиято основна функция е да интегрира ситуацията в цялостно смислово и действено преживяване на субекта „тук и сега“ (Минчев, 2008). Вниманието е състояние, при което когнитивните ресурси са фокусирани върху определени аспекти на околната среда, а не върху други и централната нервна система е в състояние на готовност да реагира на стимули (VandenBos, 2015, 87).
Вниманието съпътства другите психични процеси, но има своя специфична роля при осъществяването на адаптацията на организма като цяло:

  • по отношение на възприятието се счита, че вниманието позволява селекцията на стимулите и различаването на детайлите на образа или на мисълта; селекцията се изразява в способността да се поставя фокус върху едно съобщение в една модалност (сетивна или абстрактна), като се абстрахират всички останали (Goldstein, 2008);
  • по отношение на паметта се предполага, че закрепващата функция на вниманието е активна още при сензо-перцептивната обработка на данните в сензорната памет; селективността на вниманието допринася за точно кодиране на информацията; паметта следва фиксиращата функция на вниманието (Мечков, 1993), т.е. по-вероятно е да се запомним информация, на която сме обърнали внимание, отколкото информация, която сме пренебрегнали;
  • по отношение на мисленето се приема, че вниманието е „указател на моментна важност и на смисъл“ и „фактор на осъзнаване“ на информацията (Минчев, 2008, 118);
  • по отношение на волята се твърди, че вниманието и паметта отразяват силата на нейното влияние върху тях; в този аспект се разграничават волево и неволево внимание, волева и неволева памет (Трифонов, 2002); трите процеса в единство имат организираща функция за останалите познавателни процеси и за емоционалните процеси (Мечков, 1993).

Проблеми

Вниманието се проявява като особено състояние, при което се променят умствената и двигателната активност на субекта, както и дейността на неговия мозък (физиологично равнище на внимание). Понякога се наблюдават редица психични, поведенчески и неврологични проблеми. Например, синдромът на дефицит на внимание се проявява преди всичко като усещане за объркване и трудности при учене или при изпълнение на дейности; отразява нарушение на качества на вниманието със следните симптоми – затруднено концентриране, разсеяност, забравяне (когнитивни затруднения), проблеми с планирането и/или с организацията на дейностите, лоша дисциплина (нарушено саморегулиране).

Симптомите и причините за дефицит на внимание са различни при децата, юношите и възрастните хора, променят се с времето и изискват специално диагностициране, лечение и наблюдение (DSM-5TM, 2013). Психофармакологичната терапия е най-използваният начин за лечение и при трите възрастови групи. Препоръчва се медикаментозното лечение да се съчетава с подходяща психотерапия, например, когнитивна или когнитивно-поведенческа психотерапия.

Дефицит на вниманието

Дефицитът на внимание е определящ фактор при диагностициране на група разстройства с наименование дефицит на внимание с или без хиперактивност. Ако не се лекуват, те се превръщат в хронични заболявания, като може да се съпътстват други неврологични и/или психични разстройства, които могат да причинят допълнително увреждане (DSM-5TM, 2013).
Установено е, че разстройствата с дефицит на вниманието обикновено се развива в детска възраст, преди детето да навърши 12 години, като е голяма вероятността симптомите да продължат и през юношеството (Рей, 2019). За детската възраст тези разстройства се класифицират по различни начини: като неврологична патология, когнитивно разстройство, поведенческо отклонение, разстройство на развитието (забавено развитие на самоконтрола).

Всички видове терапия за деца и юноши с дефицит на внимание изискват активно участие на родителите, на семейството като цяло и на учителите. Индивидуални психотерапевтични сесии само с детето (без участие на родител), не се препоръчват, защото не са достатъчно ефективни за управление на симптомите и на поведението. Групи за подкрепа могат да помогнат на родителите да се свържат с други родители, които имат подобни притеснения за здравето на своите деца.

Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия

Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.

Контакти