Страх
Базова емоция, потенциално силна емоционална реакция към обект или към ситуация, които се интерпретират от субекта като заплаха за него.
Какво е страх?
Страхът предизвиква определени модели на адаптивно поведение за избягване или за справяне с тази заплаха. Причинно-следствената връзка „заплашителни стимули и поведение“ е функционалното определение на страха, но, за разлика от рефлексите, емоцията страх е много по-гъвкава и може да съществува известно време след предизвикващите я стимули; страхът е вграден в мрежа от причинно-следствени връзки с когнитивни процеси като внимание, памет и мислене (Adolph, 2013, 80).
Страхът не само мобилизира енергия за справяне с натиск, но кара човека да предприема превантивни мерки срещу очаквани или неочаквани заплахи; “страхът подготвя човекa не само да се справя с предизвикателствата на живота с увереност, но и да обича живота с цялото му великолепие” (Dodhy, 2017, 10); страхът извежда човекa извън зоната му на комфорт и го принуждава да предприема нови стъпки, които може да включват „прегръщане на страха“ и поемане на риск – това може да бъде свързано с професионалния живот, като напускане на работа, която не предлага растеж или повишение, или да е фокусирано към личния живот, като прекратяване на връзка, която вече не работи, или преместване на ново място, ако сегашното място е източник на дискомфорт (пак там, 16).
Физиологични промени и активатори
Физиологичните промени, съпътстващи страха са „индуцирани предимно от биохимичния възбудител адреналин“, който подготвя тялото за бягство или за борба (Крейгхед и Немероф, 2008, 1178), изострят се усещанията, увеличава се притокът на кръв в мускулите. Други психофизиологични реакции могат да бъдат: усещане за физически дискомфорт, повишаване на пулса, нарушения на дишането, промяна на артериалното налягане, продължително вцепенение и/или др. Последствия от страха са незатихващо емоционално напрежение, ненамаляващо чувство за опасност, неувереност, ниска самооценка и/или др.
Активатори на страха са действия, причиняващи вреда, болката (или очакването за болка), самотата, внезапното неочаквано изменение на стимулацията, необичайността, височината и др. (Джеймс и др., 2016, 147). В този аспект страхът е нормална емоционална оценъчна реакция на реална или на въображаема опасност.
Безпокойство, страх и паника са три разновидности на страха, всяка от които е свързана с конкретни „пакети“ от адаптивни отговори на непосредствена заплаха (Adolph, 2013, 81). Неадаптивен страх може да е важен симптом при много психични състояния, например при паническа атака, при която той ескалира бързо до ужас. Специфичните фобии – вид тревожни разстройства, също се характеризират с продължително изпитване и изразяване на мощен ирационален страх към обекти, дейности или ситуации (DSM-5TM, 2015).
Справяне със страха
Продължителният и прекомерен страх трябва да се сподели с личния лекар или с психотерапевт, за да се изследва и диагностицира.
За освобождаване от причините за страха на подсъзнателно емоционално ниво са ефективни: десенситизация (понижаване на чувствителността към застрашаващите стимули и релаксация при многократна представа за тях), импозивна терапия или терапия на взрива (повторно изживяване на травмиращите събитията), моделиране (наблюдение на чуждо преживяване в ситуация, която е оценена от клиента като застрашаваща) (Джеймс и др., 2016, 154). Подходящи са също когнитивно-поведенческата терапия, хипнозата и самохипнозата, съчетани с други психотерапевтични инструменти.
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.