Гняв
Гневът е негативна емоция както по отношение на субективното преживяване, така и по отношение на социалната оценка.
Какво е гняв?
„Силна базова емоция, важен защитен механизъм… важен фактор за оцеляването, за запазване на физиологичната и духовната същност на човека“ (Джеймс и др., 2016, 108); „емоция или афект с агресивна насоченост“, която настъпва в ситуация на фрустрация (Десев, 2021, 105). Това е интензивна негативна агресивна реакция, породена от ситуация, която човекът оценява като нежелана, нараняваща, болезнена, несправедлива. Гневът е негативна емоция както по отношение на субективното преживяване, така и по отношение на социалната оценка; гневът е социално конституиран синдром, който се поддържа поради (не въпреки) неговите последствия (Averill, 1983, 1146).
Гневът е междуличностна емоция, защото е свързан с оценка за нарушаване на норми, извършено от друг човек или от други хора (Шираев и Леви, 2019, 218); обикновено е резултат от желанието светът и хората в него да са различни от това, което са (Дайър, 2011).
Възбуждането на гняв в конфликтни комуникативни ситуации служи за мобилизиране на физически и психологически ресурси, за енергизиране, мотивиране и активиране на ответната реакция, зарежда с енергия; фокусира вниманието върху ситуационни елементи, имащи заплашително значение; изразява или предава негативни настроения, за да изрази недоволство и да подтикне към разрешаване на конфликта; защитава себе си чрез социално дистанциране и потискане на страха, а също така защитава самооценката; засилва усещането за личен контрол или овластяване и пр. (Novaco, 2010, 466-467).
„Често асоциирани с гнева емоции са: ярост, възмущение, враждебност, отмъстителност, омраза, раздразнение, досада, ревност, негодувание, горчивина, яд, злоба, презрение и неприязън (Shaver et al., 1987 – цит. от Клайнке, 1999, 204). Едновременно с гнева се активират емоциите отвращение и презрение, формира се патерн на емоциите – „триада на враждебността“, който превръща живота в „редица от караници и свади“ (Изард, 2017, 304).
Физиологични промени и активатори
Понякога гневът може да е демобилизираща реакция с многократно по-силен емоционален заряд от емоционалния интензитет или от продължителността на ситуацията, която го провокира. Може да се прояви по различни начини в съчетание с голямо разнообразие от различни импулси и поведения, включително – агресия и насилие (Averill, 1983); може да приеме формата на ярост, враждебност, вдигане на ръка над някого или дори ядно мълчание (Изард, 2017). В повечето случаи гневът не води до агресия, но понякога може да стане емоционален активатор на агресивно поведение, което се изразява с хвърляне или унищожаване на предмети, с опит за вербално или физическо нараняване на друг човек и/или с други действия.
За разлика от тревожността и депресията, няма диагностична категория за гняв, но тъй като е вътрешно свързан с възприятието за заплаха, гневът се открива като симптом в някои психични разстройства.
Централната характеристика на гнева в широкия контекст на клиничните разстройства е дисрегулацията – нейното активиране, изразяване и преживяване се случват без подходящ самоконтрол (Novaco, 2010). Тежки повтарящи се прояви на неконтролиран гняв (емоционален симптом) и агресия (поведенчески симптом) се констатират в повече от 30 психични разстройства. Между тях са разрушителни разстройства, разстройства на импулсния контрол и поведенчески разстройства, които трябва се лекуват медикаментозно (DSM-5TM, 2013). Гневът е симптом на клинични състояния, които са резултат от травма, като дисоциативни разстройства, синдроми на увреждане на мозъка и особено, посттравматично разстройство; появява се при смущения в психическото състояние, причинени от общи медицински състояния, като деменция, разстройства със злоупотреба с вещества и др. (Novaco, 2010, 466).
Справяне с гнева
Прекомерният и често избухващ гняв не е желателен както за емоционалното, така и за физическото здраве на човека. Установено е, че както потискането на гнева, така и неговото неконтролируемо изразяване са крайно вредни за човека (Джеймс, 2016, 118). Поведенчески техники и техники за когнитивно преструктуриране са ефективни методи за неговото контролиране, ако се практикуват правилно и системно. Голямо значение за справяне с гнева и неговото адекватно изразяване имат разбирането и подкрепата на семейството и/или на значимите други.
Усвояването на умения за изразяване и за справяне с гнева може да включва (Клайнке, 1999, 212-221): проверка на рационалността на оценката на ситуацията, предизвикала гневна реакция; дълбоко дишане и мускулна релаксация, “да се брои до 10, преди да се реагира”; използване на релаксация за поддържане на самоконтрол; „изпускане на парата“; вяра в себе си като справящ се, поемане на отговорност, себеутвърждаване и др.
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.