Сън и бодърстване
Сънят е „универсална потребност“ на всички висши форми на живот, включително хората, липсата на която има сериозни физиологични последици (Colten & Altevogt, 2006).
Сънят
Сънят е „циклична загуба на съзнание, лесно обратима, която осигурява почивка на организма“ (Льоман, 2018, 20); това е състояние (характерно за част от циркадния ритъм), което се характеризира с частичнo или цялостнo суспендиране/паузиране на съзнанието, на волевото мискулно задържане и с относителната липса на чувствителност към стимули (VandenBos, 2015, 987). Сънят е „универсална потребност“ на всички висши форми на живот, включително хората, липсата на която има сериозни физиологични последици (Colten & Altevogt, 2006).
Предполага се, че „няма нито един основен орган в тялото или процес в мозъка, който да не се оптимизира от съня (или да не се възпрепятства пагубно, ако не спим достатъчно)“ (Уокър, 2020). Много промени в телесните системи, които се случват по време на сън, се понасят добре от здрави индивиди, но при хора с влошено здраве някои от промените може да са рискови. Например, рязкото повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, които придружават събуждането сутрин, повишават риска от инфаркт на миокарда на хора, страдащи от сърдечно-съдови заболявания (пак там).
Нарушения на съня
Нарушаването на съня или лишаването от сън застрашава безопасността на човека, а понякога е основна причина за редица нежелани инциденти, водещи дори до загуба на живот.
Нарушенията/разстройствата на съня и на бодърстването включват проблеми с качеството, времето и количеството на съня, които водят до дневен дистрес и пречат на нормалното ежедневно функциониране на човека. По- дълготрайните нарушения (продължаващи месеци наред) може да увредят както психичното, така и физическото здраве. Много психични разстройства имат като симптом силно нарушен сън и много от здравословните проблеми, които възникват от нарушен сън, се наблюдават при някои психични разстройства.
Нарушенията на съня и на бодърстването са повече от 100, затова се класифицират по различни признаци – според обуславящи фактори, според психичните разстройства, които ги предизвикват, според неврологичното състояние на човека и др.
Класификационна система, предназначена за експерти по медицина на съня, разпределя разстройствата в две основни категории въз основа на произхода им: органични и неорганични (ICSD-10/Revised version, 2016). В категорията органични разстройства на съня (код: G47) влизат неврологично базирани разстройства и заболявания на нервната система – нарушения на започване и поддържане на съня (инсомнии), нарушения на прекомерна сънливост (хиперсомнии), сънна апнея, нарколепсия, каталепсия и др. В категорията неорганични разстройства на съня (код: F51) влизат неорганична инсомния, неорганична хиперсомния, деформация на цикъла заспиване – събуждане, сомнамбулизъм, сънуване на кошмари и други нарушения на съня, свързани с физиологични смущения и с физически фактори.
Друга диагностична класификационна система, разпределя разстройствата на съня и бодърстването в десет групи (DSM-5ТМ, 2013): инсомнии (безсъние), хиперсомнолентно разстройство, нарколепсия, свързани с дишането нарушения на съня, циркадни нарушения на ритъма на съня и събуждането, нарушения на сънната възбуда без бързо движение на очите (NREM), кошмарно разстройство, разстройство на поведението на сън при бързо движение на очите (REM), синдром на неспокойните крака и разстройство на съня, предизвикано от вещества/лекарства. Сходството между всички изброени разстройства се изразява в оплаквания от неудовлетвореност по отношение на качеството, времето и количеството сън, както и от дневен дистрес, произтичащ от незадоволителния сън.
Безсънието е едно от най-честите нарушения на съня, което се проявява не само при възрасни, а и при кърмачета, деца и юноши (Льоман, 2018). Предизвиква се от психологически и/или от физиологични причини. Mоже да бъде първично (не се дължи на друго нарушение на съня или на друго психично или медицинско състояние) или коморбидно (съпътства други състояния, особено такива, при които се проявява хронична болка); може да е краткотрайно, повтарящо се (епизодично) или постоянно (хронично).
Безсъние
Краткотрайното безсъние е ситуативно, свързва се с неочаквани житейски събития или бързи нежелани промени и обикновено продължава от няколко дни до няколко седмици. Епизодично повтарящи се нарушения на съня може да са свързани с периодичната поява на стресови събития. Епизодичното безсъние може да доведе до хронично безсъние, ако не се използват адаптивни стратегии за справяне с липсата на сън. При хроничното безсъние може да се появяват периоди на затихване или на усилване на симптомите според интензивността на стресовите събития в живота на човека.
Причините за безсъние са различни за различните възрастови групи, както са различни и ефектите; сходството е в преобладаващото оплакване – неудовлетвореност от количеството и/или от качеството на съня. Неудовлетвореността може да е свързана с един (или повече) от следните симптоми (DSM-5ТМ,362):
Като резултат от безсънието може да се проявят умора и сънливост, главоболие, промени в концентрацията на вниманието, нарушения на настроението, мисленето и/или паметта. Ако не се обърне внимание на проблема навреме, смущенията на съня и бодърстването може да се хронифицират, дори може да останат за цял живот (Льоман, 2018).
Освен самостоятелно, безсънието може да се проявява във връзка със съпътстващи други психични разстройства и/или неврологични или други клинични състояния. Общите критерии за диагностика включват затруднено започване или трудно поддържане на съня, невъзстановителен сън, придружен от нарушения през деня, например, умора или затруднения с паметта и/или с концентрацията.
Фармакотерапията за краткосрочно безсъние използва успокоителни или приспивателни лекарства, които по подразбиране трябва да се предписват от лекар (препоръчително – след мониторинг на цикъла сън-бодърстване на пациента). Фармакотерапията не се препоръчва рутинно за лечение на хронично безсъние. Широко известно е, че приспивателните носят потенциален риск от проява на толерантност и зависимост към тях. При необходимост се предписва мелатонин и негови агонисти под форма на хранителни добавки, но има сериозни опасения за безопасността на мелатонина (особено сред децата и възрастните в репродуктивна възраст), затова е важно идентифицирането на най-ниската ефективна индивидуална доза мелатонин и преценка за продължителността на лечението (Auger et al., 2015).
Лечението на безсъние изисква прилагане на мултидисциплинарен подход, който включва както фармакологични, така и немедикаментозни интервенции върху психофизиологичните и поведенческите аспекти на разстройството (Chapman, 2006). Като първа нефармакологична интервенция се прeпоръчва контрол на стимулите – светлина, шум, температура на средата, матрак и др. (Schutte-Rodin et al., 2008; Alsolami et al., 2020). При ситуативно и при епизодично безсъние нефармакологично лечение може да се постигне чрез релаксация, медитация, майндфулнес терапия, шиацу, цигун или др. (Льомоан, 2018); чрез следване на съвети относно практиките за здравословен сън (здравословна диета, физически упражнения, правилно хидратиране и др. (Sharma & Trivedl, 2008).
Ако тези мерки не са достатъчно ефективни, препоръчва се психотерапевтична подкрепа – когнитивно-поведенческа терапия (Morgenthaler et al., 2006; Siebern, Suh & Nowakowski, 2012), невролингвистично програмиране за по-добър сън (Tannock, 2012) и хипнотерапия (Abad & Guilleminault, 2003; Льомоан, 2018; Стрийтър, 2009). Установено е, че краткотрайните и груповите терапии са толкова ефикасни, колкото по-продължителните и индивидуално прилагани терапии (Dautovich et al., 2010). Основната терапия за хронично безсъние е когнитивно-поведенческата терапия за безсъние, целта на която е да се намали свръхвъзбудата на индивида чрез когнитивно преструктуриране (за справяне с дисфункционалното вярване) и чрез релаксация (Gupta et al., 2017).
Инсомния
Инсомниите са разстройства на съня, които най-добре се повлияват от комбинация на когнитивно-поведенческа терапия с хипнотерапия. Хипнозата и самохипнозата предлагат бързи методи за управление на безпокойството и тревогата, улесняват дълбоката релаксация, контролират умствената свръхактивност и намаляват физиологичната възбуда, които са основните симптоми на безсъние; изключение правят соматично базирани безсъния, които не се влияят от хипнотични интервенции (Chapman, 2006).
С напредването на информационните технологии става възможно да се записват, събират и анализират данни за съня и бодърстването с различни устройства – смартфони, смарт гривни, смарт часовници, смарт ленти за глава и др. Те позволяват да се следят часа на заспиването, движенията по време на сън, сърдечния ритъм и дишането. Обективните данни за съня и бодърстването подпомагат лекаря при оценката на тежестта на нарушенията. Други устройства създават леки вибрации, за да подпомогнат заспиването и събуждането, включват светлина, която стимулира синтеза на мелатонин по време на сън и пр. (Уокър, 2020). Експерименталните данни за ефектите от подобни въздействия са обнадеждаващи (Dautovich et al., 2010).
Хиперсомния
Най-сериозните нарушения на съня и бодърстването са класифицирани в група разстройства с наименование хиперсомнолентно разстройство (DSM-5ТМ, 2013) или хиперсомния, „хиперсънливост“. Разстройствата се изразяват с повишена склонност към сън (During, Dimitriu, Guilleminault, 2017), „патологично увеличение на продължителността на съня, с поява на умора и сънливост“ (Льомоан, 2018, 119), симптоми на прекомерно количество на съня, влошено качество на будност и „инерция на съня (т.е. период на влошено представяне и намалена бдителност след събуждане от обичайния сън)” (DSM-5ТМ, 2013, 369).
При хиперсомнолентно разстройство симптомите на прекомерна сънливост и умора се появяват независимо от продължителността на нощния сън. За разлика от чувството на умора поради нарушения на съня, хората с хиперсомния, освен през основния период на сън (6-9 часа), са принудени да „подремват“ по няколко пъти през деня, често в неподходящо време и на неподходящо място. Кратките заспивания през деня не са възстановяващи, не водят до подобрение на бдителността, не облекчават симптомите – дезориентираност, тревожност, повишено раздразнение, намалена енергия, безпокойство, бавно мислене, бавна реч, загуба на апетит, халюцинации или затруднения с паметта.
Хиперсомния може да е следствие от поведенчески, психични, медицински или фармакологични фактори. Въпреки че самите разстройства не са животозастрашаващи, те могат да предизвика сериозни инциденти, например автомобилни катастрофи, причинени от заспиване по време на шофиране.
Лечението на хиперсомниите е както фармакологично, така и нефармакологично. Фармакологичната интервенция е насоченa основно към лечение на причината, ако има такава, строго специфична е за всеки вид нарушение при деца и при възрастни (Maski & Trotti, 2021; Maski et al., 2021). Нефармакологичните интервенции са свързани с препоръки за добра хигиена на съня, планирани дневни дрямки и редовна физическа активност (Bollu et al., 2018).
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.