Личностови разстройства

В Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства DSM-5TM (2013) на Американската психиатрична асоциация се използват два модела за описание на разстройствата на личността: диагностичен и дименсионален.

Диагностичен модел

Диагностичният модел дефинира разстройство на личността като „траен модел на вътрешен опит и поведение, който значително се отклонява от очакванията на културата на индивида, има начало в юношеството или в ранната зрялост, стабилен е във времето и води до дистрес или нарушения“ (DSM-5TM, 2013, 645). Характеристиките на всяко от тези разстройства стават особено видими, когато човекът се окаже в ситуация, която „надскача“ неговата способност да действа адекватно и да се справи с предизвикателствата (Рей, 219, 540).

Диагностичният модел, предназначен за текуща клинична употреба, класифицира десет специфични разстройства на личността в три групи въз основа на описателни прилики (DSM-5TM, 2013, 646):

  • група А включва 3 разстройства на личността – параноидно, шизоидно и шизотипно; лица с тези разстройства често изглеждат странни или ексцентрични;
  • група B включва 4 разстройства на личността – антисоциално, гранично, хистрионно и нарцистично; лица с тези разстройства често изглеждат драматични, емоционални или непостоянни;
  • група C включва 3 тревожни или белязани от страх разстройства на личността – избягващо, зависимо и обсесивно-компулсивно.

Всяко от разстройствата включва модели на възприятие, на свързване със средата или на мислене за средата и за самия себе си, които възпрепятстват дългосрочното функциониране на индивида и които не се отнасят до изолирани епизоди (VandenBos, 2015, 783). Хората с разстройства на личността от група А запазват разбирането си за реалността в голяма степен; хората с разстройства от група B са склонни да бъдат манипулативни, непостоянни и безгрижни в социалните отношения и са склонни към импулсивно поведение; хората с разстройства от група С имат ниско самочувствие и срещат трудности при социалните отношения (Nolen-Hoeksema, 2020, 246-247).

Дименсионален модел

Дименсионалният модел предполага, че нормалната и ненормална личност попадат в интегриран континуум, като разстройствата на личността са по-крайни и дезадаптивни варианти на черти на личността (Nolen-Hoeksema, 2020, 246). Моделът разглежда разстройствата на личността като умерено или голямо нарушение в личностното или междуличностното функциониране и проява на патологично изразяване на черти на личността в широк диапазон от лични и социални ситуации. Диагнозите, които могат да бъдат получени от този модел, включват следните разстройства на личността (DSM-5TM, 2013, 761): антисоциално, избягващо, гранично, нарцистично, обсесивно-компулсивно и шизотипно.

При диагностиката на личностовите разстройства, независимо от избрания модел, основна трудност са въпросите за дефинирането на нездравословното функциониране на личността, за границата между нормално и абнормно, между функционално и дисфункционално (Nolen-Hoeksema, 2020).
Безпокойството по отношение на разстройствата на личността е, че те са коморбидни – съпътстват се или съпътстват едно или повече други заболявания, което пречи на точното им диагностициране. Например, човек, идентифициран с гранично разстройство на личността, е вероятно да получи диагноза и за друго разстройство на личността (Barlow, Durand & Hoffman, 2012, 454).

Личностно ръководена терапия е терапевтична рамка, която отчита индивидуалността на човека – неговите уникални когнитивни, емоционални и поведенчески черти. Според този подход психопатологията възниква от лошото функциониране на личностни системи. За да се улесни дългосрочното възстановяване на клиента и връщането му към здравословно функциониране, подходът не е насочен към симптомите сами по себе си, а по-скоро към позитивна промяна на основните начини на усещане, възприемане и мислене, които са свързани с патологията (VandenBos, 2015, 783).

За съжаление, рядко се случва човек с разстройство на личността сам да идентифицира, че се нуждае от лечение, още по-рядко – да потърси клинично лечение, освен в отговор на криза като крайна депресия или загуба на работа; освен това, дори да потърси помощ, лицето не следва трайно лечението (Barlow, Durand & Hoffman, 2012).

Увеличават се изследванията на стратегии за превенция, насочени предимно към деца в предучилищни и в училищни заведения, като се набляга на спортни занимания, подкрепа за добро поведение и обучение на умения за подобряване на социалната компетентност; предвид неефективността на лечението на разстройства на личността при възрастни хора се счита, че и за тях превенцията може да е най-добрият подход (пак там).

Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия

Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.