Пол и сексуалност

Научните изследвания установяват, че половите хромозоми на някои хора показват едно, но половите им жлези (яйчници или тестиси) или половата им анатомия изявяват друго; идентифицирани са гени, участващи в нарушения на половото развитие, открити са вариации в тези гени, които имат фини ефекти върху анатомичния или физиологичния пол на човека (Ainsworth, 2015).

Биологичен пол

Биологичен пол е биологична характеристика на човека (Stoller, 1968); отразява биологичните разлики между мъжа и жената: видимата разлика в гениталиите, както и свързаната с тях разлика в репродуктивната функция (Oakley, 1972 – quoted by Delphy, 1993, 2); различията между двата пола са в „мозъчните структури, както и в първичните и вторичните полови характеристики“ (VandenBos, 2015, 970). Биологичният пол се определя „от хромозомите (XX и ХY) и от хормоните“ – андрогени, естрогени и прогестини, които подпомагат тялото да развие вторичните полови белези (Крейгхед и Немероф, 2008, 1410).
Научните изследвания установяват, че половите хромозоми на някои хора показват едно, но половите им жлези (яйчници или тестиси) или половата им анатомия изявяват друго; идентифицирани са гени, участващи в нарушения на половото развитие, открити са вариации в тези гени, които имат фини ефекти върху анатомичния или физиологичния пол на човека (Ainsworth, 2015).

В края на 20. век се предлага радикалната идея за разграничаване на пет биологични пола: мъже; жени; „herms“, които са наречени истински хермафродити или хора, родени с тестиси и яйчници; псевдохермафродити „merms“, които са анатомично по-скоро мъже, отколкото жени, притежават някакъв аспект на женските гениталии, но нямат яйчници; псевдохермафродити „ferms“, които имат яйчници, притежават някакъв аспект на мъжките гениталии, но нямат тестиси (Fausto-Sterling, 1993). Медицинските изследователи признават концепцията за интерсексуалното тяло, но стандартната медицинска литература използва термина интерсекс като общоприет за трите основни подгрупи, предложени от Фаусто-Стерлинг. Самата тя по-късно заявява, че вече не настоява за използването на трите отделни категории, вместо интерсекс, но отново обръща специално внимание на връзката между пола, мозъчната функция и анатомията и твърди, че половите различия в мозъчната анатомия са както видими, така и значими (Fausto-Sterling, 2000 – quoted by Green, 2005, 181).

Джендър (социопол) е психологически феномен и социална характеристика на човека (Stoller, 1968); свързва се с културните измерения на личността, с различията между маскулинността („мъжкото начало“) и феминността („женското начало“) у хората; обхваща всичко, което е променливо и социално обусловено (Oakley, 1985 – quoted by Delphy, 1993, 2-3). В широк смисъл социополът се отнася към културни и социални личностни структури, разграничаващи индивида като мъж или като жена (въз основа на биологичния пол), но също така отразяващи социалните роли и очакванията за съответно поведение в конкретна култура, в конкретна социална общност (VandenBos, 2015, 450). В тесен смисъл джендър е бисексуална личност (Десев, 2021, 121).

Пол означава черта от строго биологичен (анатомичен) произход, а джендър, означава културно предавана черта (Fausto-Sterling et al., 2020). Джендър е социална дихотомия, определена от естествената дихотомия (Delphy, 1993).

Полова идентичност

Полова идентичност е вътрешно преживяване на човека за себе си като принадлежащ към определен пол – биологично, психологически и социално; „лично преживяване на ролята на пола“ и съответните проявени поведения; ролята на пола е „публичен израз на половата идентичност“ (Money & Ehrhardt, 1972 – цит. от Fausto-Sterling et al., 2020); с други думи, общественото и личното, вътрешното усещане и външното поведение са „неразделните две лица на една монета“ (пак там, 7). Много трансджендър и интерсексуални активисти мечтаят за свят, в който полът или социополът на човека нямат значение (Ainsworth, 2015).

Когато половата идентичност не съответства на половата анатомия на човека (по рождение) и това поражда у него тревожност или страдание, състоянието се дефинира като полова дисфория и е класифицирано като психично разстройство в DSM-5TM (Рей, 2019; Nolen-Hoeksema, 2020). Има спор дали това състояние трябва да се определя като психично разстройство (Рей, 2019, 477).

Сексуалност

Сексуалност е „съвкупност от явления в сферата на половия живот; усещане и чувство за принадлежност към един от половете и начин, по който чрез поведението се изразява това“ (Десев, 2021, 524). “Човешката сексуалност обхваща широк кръг от функции – от базисните физиологични различия между мъжете и жените през чертите, които характеризират мъжествеността и женствеността, до скритото и откритото сексуално поведение“ (Крейгхед и Немероф, 2008, 1409). Хетеросексуалност, хомосексуалност и бисексуалност са „варианти от спектъра на сексуалното изразяване“ (пак там, 1412), което има връзка с биологични, със социални и с личностни фактори. Повечето теоретични модели, очертаващи сексуалната ориентация предполагат, че може да има много пътища към развитие на хетеросексуалност или хомосексуалност и че никой фактор не може точно да предскаже резултата, при това сексуалната ориентация може да е податлива или променлива във времето (Barlow, Durand & Hoffman, 2012, 336).

Сексуалните дисфункции са „хетерогенна група от разстройства, които обикновено се характеризират с клинично значимо нарушение в способността на човека да реагира сексуално или да изпитва сексуално удоволствие“ (DSM-5, 2013, 423), описаното състояние трябва да съществува поне 6 месеца, за да се диагностицира като разстройство; затрудненията трябва да са постоянни и да причиняват значителен дистрес или междуличностни трудности (Nolen-Hoeksema, 2020, 355).
DSM-5 разпознава следните разстройства на сексуалната дисфункция: еректилно разстройство, разстройство на оргазма при жената, забавена еякулация, преждевременна еякулация, разстройство на сексуалния интерес/възбудата при жената, разстройство с понижено желание за сексуално общуване при мъжа, сексуални болкови разстройства, сексуална дисфункция, дължаща се на психоактивни вещества и неуточнена сексуална дисфункция.

Повечето сексуални дисфункции имат множество причини, включително биологични, психологически и психо-социални. При диагностицирането им се имат предвид следните фактори (DSM-5, 2013, 423): партньорски фактори, фактори на връзката; индивидуални фактори на уязвимост, съпътстващи психични заболявания, културни или религиозни фактори, медицински фактори. Диагностицирането изисква изключване на проблеми, които са по-добре обяснени от несексуално психично разстройство, от ефекти на вещество, от медицинско състояние или от сериозен дистрес във връзка, насилие от страна на партньор или други стресови фактори.

Тъй като повечето сексуални дисфункции имат множество причини, лечението може да включва комбинация от терапевтични подходи, често включващи биологични интервенции, психосоциална терапия, фокусирана върху проблемите във връзката или върху притесненията на отделен клиент, и сексуални терапии, които да помогнат на клиентите да научат нови умения за повишаване на тяхната сексуална възбуда и удоволствие (Nolen-Hoeksema, 2020, 365). За постигане на максимален резултат е важно всяко медицинско лечение да се съчетава с цялостна образователна програма и програма за сексуална терапия (Barlow, Durand & Hoffman, 2012, 381).

В индивидуални психотерапевтични сесии клиентът изследва чувствата, мислите и предишния си опит, който пречи на сексуалния живот. Терапия за двойки помага на партньорите да развият по-удовлетворяващи сексуални отношения. Като част от индивидуална терапия и терапия за двойки, поведенческите техники се използват за формиране на умения за подобряване на сексуалния им опит и за подобряване на комуникацията и взаимодействията със сексуалните партньори (Nolen-Hoeksema, 2020).

Сексуалната терапия фокусира вниманието към сексуалното функциониране на двойката, а не на отделния партньор; в сесиите партньорите се научават да се вслушват в сексуалните желания на партньора и да изразяват своите сексуални желания (Рей, 2019, 460). Директната сексуална терапия с помощта на поведенчески техники може да бъде част от лечението; тази терапия учи на умения и помага на партньорите да развият модел на ангажиране в удовлетворяващи сексуални контакти. Повечето от леченията със сексуална терапия са адаптирани за гей мъжете, за лесбийки и за бисексуални двойки (Nolen-Hoeksema, 2020).

Препоръчвам да прочетете по темата:
  • Джон Грей (2003). Мъжете са от Марс, Жените – от Венера. Издателство Хомо Футурус.
  • Джон Грей (2006). Радостта от живота. Издателство Хомо Футурус.
  • Марния Робинсън (2006). Мир между чаршафите. Издателство Екслибрис.
  • Лив Стрьомквист (2020). Плодът на познанието. Издателство Жанет-45.
  • Айди Беру-Поае, Лора Белтран (2021). Жените и техният пол. Издателство Кибеа.
  • Емили Нагоски (2021). Как го искат жените. И сексуалността е изкуство. Издателство Изток-Запад.
  • Ребека Фет (2022). Всичко започва с яйцето. Издателство Изток-Запад.

Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия

Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.