Самоактуализация
Потребност от самоактуализация – желание за самоусъвършенстване, желание да ставаш все повече и повече от това, което си в настоящия момент, да станеш всичко, което си способен да станеш. (Маслоу)

Потребност
Потребност – „първоизточник, най-дълбока и най-обща основа на активността на човека, предпоставка за негова дейност и общуване с околните, главна и начална вътрешна подбудителна сила на поведението му“ (Десев, 2021, 405).
Потребността е конструкт, който отразява „съвкупността от еволюционно заложени и частично придобити механизми на организма, свързани с изпреварващо психическо отражение на специфична нужда (комплекс от нужди) на организма, и със способи на нейното удовлетворяване – морфологични, когнитивни, емоционални и поведенчески“ (Минчев, 2008, 91). Самият процес на разгръщане на потребността е мотивационен процес, който създава конкретна ситуация или ситуационен ред на нейното разгръщане (пак там, 92).
Една от най-известните и една от „най-когнитивните заразителни идеи в поведенческите науки“ е класификацията на човешките потребности, създадена от американския психолог Ейбрахам Маслоу (Kenrick et al., 2010). В своята теория за човешката мотивация той класифицира конативните (поведенчески) потребности в пет групи, подредени в йерархичен ред (Maslow, 1970/1954, 35-46):
Допълнителни потребности
В допълнение към тези пет основни конативни потребности, Маслоу идентифицира три други категории потребности – естетически, когнитивни и невротични. Удовлетворяването на естетическите и когнитивните потребности е в съответствие с психологическото здраве, а лишаването от тях води до патология. Удовлетворяването на конативните, естетическите и когнитивните потребности е основно за физическото и психологическото здраве, тяхното разочарование води до известно равнище на заболяване. Невротичните потребности са непродуктивни, утвърждават нездравословен начин на живот; нямат стойност в стремежа към самоактуализация; водят до стагнация и патология, независимо от степента на удовлетворяването им (Maslow, 1970 – quoted by Feist, & Feist, 2008, 284-286).
В теорията на Е. Маслоу за мотивацията се открояват важни идеи: има множество и независими фундаментални мотивационни системи (Kenrick et al., 2010, 293), основните потребности са подредени в йерархичен ред в съответни „равнища на наложителност, интензивност и приоритет“ (Лаури, 2018, 13); докато индивидът расте и остарява неговите приоритети се изместват от по-ниските равнища към по-високите равнища в йерархията на потребностите (Kenrick et al., 2010, 294); по-висшите потребности имат по-малка способност да доминират, организират и притискат по-нисшите; животът на по-високото равнище на потребности означава повишена биологична ефективност, дълголетие, по-малко болести, по-добър сън, апетит и т.н.; задоволяването на по-висшите потребности е здравословна тенденция, която е далеч от психопатологията (Maslow, 1970/1954, 98); потребностите мотивират за действие цялата личност, а не отделна нейна част или функция (Feist, & Feist, 2008, 279).
Самоактуализация
На най-високото равнище в йерархията на конативните потребности Е. Маслоу поставя самоактуализацията (себеактуализацията) – потребността от Битие, стремежът на човека към самовъплъщение, към пълно използване на талантите, способностите и възможностите си, за достигане на върховете на духовния и творческия си потенциал. Тя става приоритет и мотив за действие, когато са задоволени всички други потребности на индивида; тя е по-ориентирана към съзнателен избор на растеж, отколкото към дефицит (Maslow, 1970/1954). Самоактуализацията е ярко всепоглъщащо преживяване, в което човекът се осъществява като Човек, разгръщайки пълния си потенциал (Maslow, 1970; Маслоу, 2018/1999). Според Е. Маслоу всеки човек се ражда с воля към здраве и склонност да растe, към себеактуализация, но малко хора го постигат.
Е. Маслоу заимства термина самоактуализация от американския невролог К. Голдщейн (пионер в модерната невропсихология), който определя най-широкия смисъл на този термин. Според невролога самоактуализацията е вродена биологична тенденция, която мотивира за действие всички живи организми във всеки момент на тяхното съществуване (Whitehead, 2017); всички стремежи и поведения на организма са прояви на тази „всеобхватна мотивация“ (Goldstein – quoted by Sullivan, Enciclopedia Britanicca online). Видно е, че Е. Маслоу използва термина, като му придава много по-тесен смисъл.
Американският психолог Карл Роджърс разширява възгледа за движеща (мотивираща) сила, като разграничава две тенденции в дейността и в развитието на всеки жив организъм като цяло. Според него актуализацията е мощна вродена тенденция в организма при конкретни условия на жизнената среда (Rogers, 1959). У всеки организъм, „независимо от нивото му, присъства стремеж към конструктивно реализиране на вродения потенциал“ (Роджърс, 2015б, 113). По отношение на човека тази тенденция е насочена към по-сложна организация, към поддържане, подобряване и разгръщане на всички негови способности, които го придвижват към автономия и личностно развитие (пак там). Тъй като всеки човек функционира като цялостен организъм, актуализирането включва всички аспекти на личността – физиологични и интелектуални, рационални и емоционални, съзнателни и несъзнателни (Feist, & Feist, 2008, 312).
Общата тенденция към актуализация се изразява и в самоактуализация, когато се актуализира тази част от опита на организма, който се осъзнава (символично се представя) в самия себе си – в „Аз“ (образ за себе си) и в Аз-концепция (система от самовъзприятия, образи и представи за себе си, самооценки, които в повечето случаи се възприемат осъзнато). Ако „Аз“-ът и опитът са относително съгласувани (конгруентни), самоактуализиращата тенденция на „Аз“-а става относително единна с актуализиращата тенденция на опита и се проявява в хармонично поведение (Rogers, 1959, 96). Несъгласуваността води до състояние на напрежение и вътрешно объркване, тъй като в някои отношения поведението на индивида се регулира от тенденцията за актуализация, а в други отношения – от тенденцията за самоактуализация. Създава се противоречиво или неразбираемо поведение, което обикновено се нарича невротично поведение (ibid, 203). Колкото по-голямо е несъответствието между възприемането на себе си (Аз-концепцията) и опита, толкова по-уязвим е човекът (Feist, & Feist, 2008, 319).
Това всъщност е едно от различията между възгледите на двамата психолози по отношение на самоактуализацията: според Е. Маслоу самоактуализацията винаги е конструктивен и позитивен стремеж, който води до “конструктивен позитивен, ярък резултат”; според К. Роджърс тенденцията за актуализация и тенденцията за самоактуализация може да съвпадат, но може и да не съвпадат, което определя различни крайни резултати от взаимодействието между тях (Колпачников, 2018, 108).
Е. Маслоу, и К. Роджърс свързват психичното здраве на човека с техния „мотивационен статут“ и с процеса самоактуализация.
Според Е. Маслоу „здравите хора са задоволили достатъчно своите основни потребности от безопасност, принадлежност, любов, уважение и самоуважение, така че те се мотивират предимно от тенденциите към себеактуализация“ (Маслоу, 2018/1999, 93). Те са водени от ценности на „Битието“, от мотивация за себеактуализация, а не от мотивация за дефицит. Затова самоактуализиращите се хора не са зависими от реалния свят, или от други хора; те разчитат предимно на своя личностен потенциал; „от гледна точка на развитието,” себеактуализиращите се индивиди са мотивирани за растеж – стремят се към прилагане и разширяване на таланти, способности, творчество (Маслоу, 2018/1999, стр. 94, 97); те „живеят своя живот по-ефективно“, „те са по-скоро проблемно центрирани, отколкото его-центрирани“ личности (Лаури, 2018, 19).
Според К. Роджърс „напълно функциониращият човек“ има: присъща тенденция към актуализиране на своя организъм; способност и склонност да символизира преживявания точно в осъзнаването; капацитет и склонност да запазва своята самооценка, съответстваща на неговия опит; положително отношение от значими други; положително самочувствие (Rogers, 1959, 234). Напълно функциониращият човек е синоним на оптимална психологическа настройка, оптимална психологическа зрялост, пълна отвореност към опита, пълна конгруентност (пълна съгласуваност между Аз-концепцията и опита), пълна екстензивност (ibid, 235). Условията за успешна самоактуализация са самоприемането и вярата в себе си, в позитивните човешки отношения, особено отношенията със значимите други (Роджърс, 2015а).
Е. Маслоу чрез пиковите преживявания идентифицира конструкт – самотрансцендентност, изразяващ се в Битие-познание, което позволява „надхвърляне“ на себе си, „себенадминаване“ и обръщане към потребностите на другите хора. Първоначално той разглежда новия конструкт на равнището на самоактуализацията (Maslow, 1970/1954; Маслоу, 2018/1968). По-късно той теоретизира, че всъщност има „две степени“ висши потребности – самоактуализация и самотрансцендентност, като втората е по-високо в йерархията, където „Aз”-ът и неговите нужди са трансцендирани и се поставят в служба на другите. В този смисъл най-голямото постигане на идентичност и автономия е само по себе си едновременно трансцендиране на себе си и отиване отвъд и над себе си. Новият модел позиционира най-високата форма на мотивационно развитие на равнището на добре адаптиран, диференциран и пълноценен индивид (Koltko-Rivera, 2006, 306) (фиг. 3).
Пирамида на потребностите
Промените в последните две равнища в йерархията на потребностите изискват повече внимание към: (а) лични и културни концепции за целта на живота; (б) мотивационните основи на алтруистичното поведение, социалния прогрес и мъдростта; (в) суицидния тероризъм и религиозното насилие; (d) по-тясно интегриране на психологията на религията и духовността, разглеждана като основно измерение на човешкото състояние; (д) мултикултурно интегриран подход към психологическата теория и към мултикултурните ценности (ibid, 309).
Хуманистична психология
Е. Маслоу и К. Роджърс са едни от най-ярките и най-уважавани представители на хуманистичната психология – „третата сила на психологията“ (Маслоу, 2018/1968, 49) (първите две „сили“ са психоанализата и бихевиоризмът). Тя поставя фокус върху изследването на автентичното „Аз и неговите начини на съществуване и развитие“ (пак там); основава се на загрижеността на човека за човека и е израз на тази загриженост; фокусът на грижата е в опита на човешкото същество (Bugental, 1964, 24).
К. Роджърс е създател на личностно-ориентираният подход в психологията и в образованието, и на клиент-центрираният подход в психотерапията. Общото в тези подходи е вярата в позитивния потенциал на човека и стимулирането на самоактуализацията и на личностния ръст (Роджърс, 2015а; Роджърс, 2015б). Клиент-центрираният подход изисква от терапевта конгруентност, приемане и „безусловно положително отношение“ към клиента, емпатично слушане, отразяване и перифразиране, оценяване на „стойността на тишината и свещеното пространство“ и пр. (Williams, 2012, 232).
Екзистенциално-хуманистичната психотерапия, основана на клиент-центрираната психотерапия на К. Роджърс, днес е обогатена с практиките на други психологически школи. Въпреки че психологията се е развила и се е променила значително през 21. век, идентифицирането на „хуманистичния екзистенциализъм“ като третата сила на психологията и психотерапията запазва силна професионална идентичност и актуалност (Fleuridas & Krafcik, 2019, 2).
Трансперсонална психология
„Четвъртата сила“ – трансперсоналната психология, един от създателите на която е Е. Маслоу, поставя фокус към човешките духовни ценности и способности, към съзнанието и трансцендентността. Трансперсоналната психология е холистичен подход, който изследва „ума, тялото и духа“ (Williams, 2012, 230), в съзвучие с ценностите на „Битието само по себе си“ (Лаури, 2018, 33). Предметните области на трансперсоналната психология могат да бъдат обобщени в три теми: психология отвъд Егото, интегративна/холистична психология и психология на трансформацията (Hartelus, Caplan & Rardin, 2007).
Трансперсоналната психология не се идентифицира като един теоретичен модел, който да ръководи психотерапевтичен подход. Тя се вплита в други психотерапевтични модели, например, трансперсонално-хуманистична терапия, трансперсонално-психодинамична терапия, трансперсонално-поведенческа терапия и др. (Boorstein, 1980 – quoted by Fleuridas & Krafcik, 2019). Многобройни емпирични проучвания са документирали психологически и здравни ползи от редовно практикуване на медитация и на други духовни практики (пак там), музика, танци, дихателни упражнения и др. (Grof, 2008, 49).
Позитивна психология
На прага на 21. век, върху идеи на екзистенциално-хуманистичната психология, възниква позитивната психология (терминът е предложен от Е. Маслоу още през 1954 – Maslow, 1970/1954). Тя поставя акцент върху „надеждата, оптимизма и благосъстоянието“ (Feist, & Feist, 2008, 307); изследва „същността и условията, които правят живота достоен да се живее“; тя е съсредоточена към „осмислянето на движенията между позитивното и негативното в човешкото функциониране, върху силите на характера и добродетелите, които са залог за процъфтяване, благополучие, здраве и един добре изживян живот, който е живот с другите в справедливи институции (Стаматов и Сарийска, 2022, 14).
Позитивната психология прави опит да се развие като практика за подкрепа на положителното човешко здраве в областта на здравеопазването, например обучение, здравни прегледи, психотерапия и програми за интервенция; тя успешно интегрира позитивните изменения в човешката психика с терапевтични практики; интегрира по балансиран начин клинични симптоми със силни страни на личността, рискове – с ресурси, слабости с ценности и съжаления с надежди (Rashid, 2015). Практики на позитивната психология са, например: терапия за благосъстояние, основана на многомерния модел на психологическо благополучие (Ryff & Singer, 1998); терапия за качество на живот, която интегрира подхода за удовлетворение от живота с когнитивната терапия (Frisch, 2006). И двете практики са насочени към осмисляне на погрешни когниции, тревожни емоции или неадекватни взаимоотношения, предлагайки като допълнение компонент фокус към благосъстоянието (Seligman, Rashid & Parks, 2006).
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.