Депресивни настроения
Oтрицателно афективно състояние, вариращо от нещастие и недоволство до крайно чувство на тъга, песимизъм и униние.
Кои са депресивните настроения?
Депресивни настроения са краткотрайни психоневротични състояния, които се изразяват с потиснато настроение, униние, тъга; отрицателно афективно състояние, вариращо от нещастие и недоволство до крайно чувство на тъга, песимизъм и униние; може да се придружават с умора, ниска психична енергия, ниска мотивация за действие, намален апетит, нарушения на съня или други негативни емоционални, физиологични и поведенчески симптоми, които пречат на човека да е ефективен при изпълнение на ежедневните си задачи. (VandenBos, 2015, 298).
Депресивното настроение, тъгата и скръбта имат сходни емоционални аспекти, но се различават преди всичко по обекта – тъгата и скръбта обикновено са свързани с „външен“ обект, докато депресивните състояния са насочени навътре – към „Аз-а“ на човека, като фокусът е върху ниското самочувствие, усещането за безполезност, самоомразата или др. При някои хора скръбта от загуба може да доведе до периоди на депресивно състояние, при други стресорът може да е сериозно заболяване.
Депресивни разстройства
Краткотрайното депресивно състояние се различава от депресивните разстройства (като медицинска диагноза) – състояния, които протичат с тъжно или раздразнително настроение и/или с чувство на празнота, придружени са от телесни промени (като променени модели на сън, значителни промени в апетита и теглото, или забележима загуба на енергия) и когнитивни промени (като чувство за безполезност и нерешителност), значително засягащи способността на индивида да функционира (DSM-5TM, 2013, 155; Barlow, D., Durand, M. & Hoffman, 2012, 218). При депресивните разстройства симптомите на един депресивен епизод продължават в по-голямата част от денонощието, доминират най-малко две седмици, предизвикват у субекта чувствително намаляване на интереса и желанието за физическа и интелектуална активност и ограничават неговото функциониране в ежедневието (пак там).
Злоупотреба с лекарства също може да предизвика явления, подобни на депресивно състояние или депресивно разстройство. От друга страна редица медицински състояния могат да имитират симптоми на депресивно разстройство, например при проблеми с щитовидната жлеза или при дефицит на витамини.
Най-често диагностицираното психично разстройство сред хората в зряла възраст (и едно от най-скъпите в икономическо отношение) е тежкото депресивно разстройство (Рей, 2019, 279). Критериите на DSM-5TM за това разстройство включват: симптомите на депресия присъстват почти всеки ден, с изключение на промяна на теглото и суицидни мисли; потиснатото настроение присъства през по-голямата част от деня, освен че присъства почти всеки ден; при лица, които се фокусират върху соматично оплакване, клиницистите трябва да определят дали дистресът от това оплакване е свързан със симптомите на специфична депресия; умората и нарушенията на съня трябва да са налице в по-голямата част от случаите; психомоторните нарушения са много по-редки, но са показателни за по-голяма цялостна тежест, както и наличието на налудно или почти налудно чувство за вина (DSM-5TM, 2013, 162).
Справяне с депресивните състояния
Лечението на депресивните разстройства е предимно с медикаменти, но когато някой с тежка депресия не реагира на лекарства, клиницистите използват електроконвулсивна терапия – най-противоречивото лечение на психични разстройства след психохирургията (Barlow, Durand & Hoffman, 2012, 254). Използват се и други терапии, основани на електрическо или магнитно стимулиране на тялото или на мозъка (Рей, 2019, 293). Продължителната фармакологична терапия на депресивни разстройства може да се подкрепи ефективно с прилагане на когнитивно-поведенческа психотерапия (помага на индивида да наблюдава своите мисловни процеси и да разпознава и да коригира „депресивните“ грешки в мисленето си) и свързани с нея подходи (Barlow, Durand & Hoffman, 2012, 255). Освен когнитивна терапия за депресия, подходящи са емоционално фокусираната терапия, която помага на индивида да „преработи“ емоционалните аспекти на житейския си опит, и психодинамичната терапия, която помага да се достигне разбиране за начина, по който депресивните симптоми са се развили (Рей, 2019, 296-297). Има данни за засилване на ефекта на когнитивно-поведенческа психотерапия, когато се съчетава с хипноза (Alladin, 2012). За лечение на депресивните разстройства се прилагат и различни подходи на позитивна психотерапия (Пасешкиан, 1999; Seligman, Rashid & Parks, 2006).
Световната здравна организация определя депресията като водеща причина за нетрудоспособност в света, затова в световен мащаб има тенденция за разработване на програми за превенция, които следват когнитивно-поведенческия подход с фокус върху усвояване на умения за саморегулация на настроението и на междуличностните отношения (Рей, 2019, 290).
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.