Тревожност
Психично състояние, което се осъзнава като мъчително опасение и мрачно предчувствие за заплаха спрямо ценност, която субектът оценява като съществена и важна за неговото съществуване.
Какво е тревожност?
„емоция, характеризираща се със страх и соматични симптоми на напрежение, при които индивидът очаква предстояща опасност, катастрофа или нещастие“ (VandenBos, 2015, 66); психично състояние, което се осъзнава като мъчително опасение и мрачно предчувствие за заплаха спрямо ценност, която субектът оценява като съществена и важна за неговото съществуване. Тревожността се преживява като „емоционално напрежение, несигурност, общо безпокойство и неопределен страх от нещо, което може да се случи, но може и да не се случи“ (Десев, 2021, 620). Тя е „начинът, по който някой се отнася към стреса, приема го, тълкува го“ (Мей, 2022, 145).
Тревожността може да се разглежда и като емоционално състояние, и като черта на личността (Спилбъргър – цит. от Мей, 2022, 146); като устойчиво личностно качество – черта на темперамента, характера (Десев, 2021).
Тревожността се ражда от страх и несигурност, когато човекът няма достатъчно точна и непротиопречива информация, „за да прогнозира с точност бъдещето“ (Бруър, 2022, 29). Тя се проявава не само при заплаха и опасност, но и при неудовлетворяване на потребност, мотив, при всеки психически конфликт (Десев, 2021, 620). Тя е различна от страха както психологически, така и физиологично; ориентирана е към бъдещето, фокусирана е върху дифузна, неясна заплаха, докато страхът е ориентиран по-скоро към настоящето и обикновено е отговор на ясно разпознаваема и конкретна заплаха (Борн, 2021, Бруър, 2022; Мей, 2022; VandenBos, 2015).
Проявления на тревожността
Тревожността се проявява в две форми според възприемането, тълкуването и оценката на ситуация от страна на субекта: реалистична (адаптивна) и невротична (дезадаптивна) тревожност.
Реалистичната тревожност е нормална рационална реакция за решаване на осъзнати вътрешни или външни конфликти, произтича от реални опасни ситуации и реални заплахи за функционирането на субекта; обикновено тя е краткотрайна и с ниска интензивност, затова в повечето случаи не е опасна и не вреди.
Реалистичната тревожност се превръща в невротична тревожност, когато произтича от несъзнателни вътрешни конфликти, тревожни мисли и негативни прогнози; когато се съпътства с физиологични промени (напр. сърцебиене, ускорен пулс, мускулно напрежение, недостиг на въздух) и с реакции за избягване на действия, поведение или ситуации, оценени от субекта като заплахи за неговото съществуване (Борн, 2021).
Когнитивните, физиологичните и поведенческите симптоми на невротичната тревожност са интензивни, упорити, краткотрайни или продължителни (за часове, за дни), разрушават съзнаването на връзката на Аз-а и света, намаляват психичната енергия и работоспособността на субекта, влияят негативно върху неговата способност да действа, да общува и да управлява изпълнението на ежедневните задачи. Изброените симптоми са сигнал за предприемане на самопомощ, за психологическа консултация или за работа върху себе си под ръководството на психотерапевт.
Невротичната тревожност е един от основните симптоми на тревожно разстройство – „всяко от група разстройства, които имат като централна организираща тема емоционалното състояние на страх, безпокойство или прекомерно безпокойство“ (VandenBos, 2015, 66); тревожните разстройства имат хронично протичане, макар и нарастваща и намаляваща интензивност (пак там).
Според DSM-5TM тревожните разстройства са: тревожно разстройство при раздяла, селективен мутизъм (отказ от говорене в конкретни социални ситуации), социални фобии, специфични фобии, паник атаки и паническото разстройство, генерализирано тревожно разстройство, предизвикано от вещество/медикамент тревожно разстройство и др. (DSM-5TM, 2013).
Фобиите са ирационални страхове от одушевени или неодушевени неща (Крейгхед и Немероф, 2008, 1339); постоянен и ирационален страх от конкретна ситуация, обект или дейност, което е или се избягва, или се понася с подчертан дистрес (VandenBos, 2015, 792).
Фобии
Специфичните фобии са постоянни, интензивни и прекомерни ирационални страхове и паника от конкретни обекти, дейности или ситуации; „страхът или безпокойството са непропорционални на действителната опасност, породена от конкретния обект или ситуация и към социокултурния контекст“; трябва да продължават най-малко 6 месеца (DSM-5TM, 2013, 197). Те се проявяват с високо равнище на тревожност, придружени са с физиологични (вегетативни) реакции като сърцебиене, промени в дишането, гръдна болка, виене на свят, болки в стомаха, гадене или др.; причиняват клинично значим дистрес или увреждане на социални, професионални или други важни области на функциониране (пак там). Примери за специфични фобии са: клаустрофобия (страх от тесни пространства), аерофобия (страх от летене), неофобия (страх от всичко ново).
Фобиите са едно от най-честите психични разстройства (Kessler et al., 2005 – quoted by Nolen-Hoeksema, 2020, 115). Почти 90% от хората със специфична фобия никога не търсят лечение (Regier et al., 1993 – quoted by Nolen-Hoeksema, 2020, 115).
Поведенческите терапии за фобии използват излагане на страха, за да се преодолее и да се угаси този страх, клиентът усвоява техники за релаксация, за да се замени реакцията страх със спокойна реакция (пак там). Има добър опит и от прилагане на позитивна психотерапия (Пасешкиан, 1999).
Генерализирана тревожност
Генерализирана тревожност – дълготрайна прекомерна тревожност за множество аспекти от ежедневния живот; тревожността се проявява дори при радостни събития като се насочва фокусът на вниманието към рисковете на преживяването; проявява се с нарастваща или с намаляваща интензивност, като от време навреме се редува с кратки периоди на отшумяване; генерализираната тревожност се съпровожда със затруднения при справяне с несигурността, с нарушения на съня, концентрацията и паметта, с редица неприятни вегетативни реакции (както при фобиите).
Съществената характеристика на генерализираното тревожно разстройство е прекомерната неконтролируема тревожност, като интензивността, продължителността или честотата на тревожността не е пропорционална на действителната вероятност или въздействие на очакваното събитие; безпокойството и тревожността са прекомерни и обикновено пречат значително на психо-социалното функциониране; индивидът трудно се контролира и не може да отхвърли от вниманието си тревожните мисли, въпреки текущите си задачи (DSM-5TM, 2013, 222).
Препоръчва се фармакотерапия за генерализираното тревожно разстройство, но ефектите и пристрастяването изключват продължителна употреба. Добре е съчетаване с когнитивно-поведенческа терапия, която се фокусира върху подпомагане на клиента да се изправи пред проблемите, за които се тревожи; на фокус са негативните мисли, тяхното трансформиране и усвояване на стратегии за справяне с тревожността; по-нова терапия – терапия за регулиране на емоциите, се фокусира върху емоционалното осъзнаване и саморегулирането на тревожните състояния (Nolen-Hoeksema, 2020, 131).
Панически състояния
Паническата атака може да е естествен физиологичен механизъм на организма за освобождаване на прекомерното психично и физическо напрежение и опит за самолекуване; може да се прояви като внезапен кратък (за няколко минути) пристъп на силен страх или силен дискомфорт, който не е пропорционален на опасностите за здравето и за живота на субекта в реалната ситуация (DSM-5TM, 2013, 208); придружава се с физиологични реакции, както при фобиите. Пристъпите на паника могат да бъдат очаквани от индивида в отговор на типично опасен обект или ситуация, или неочаквани – без видима причина. Паническата атака може да е симптом за всяко тревожно разстройство, както и за други психични разстройства. При хора, чувствителни към тревожност, повтарящите се панически атаки засилват тревожността и може да се трансформират в паническо разстройство.
Паническото разстройство се отнася до повтарящи се неочаквани пристъпи на паника – рязък прилив на силен страх или силен дискомфорт, който достига връх в рамките на минути, и през което време се появяват четири или повече физически и когнитивни симптома. В DSM-5TM има списък с 13 симптома, като сърцебиене, ускорен пулс, изпотяване, треперене, недостиг на въздух или задушаване и др. (DSM-5TM, 2013, 208). По отношение на честотата, паническите атаки могат да бъдат умерено чести (напр. една на седмица) в продължение на месеци или кратки изблици на по-чести атаки (напр. ежедневни), разделени от седмици или месеци без никакви пристъпи или с по-редки атаки (напр. две на месец) в продължение на много години (пак там, 209).
Пристъпите на паника и диагнозата паническо разстройство са свързани с висока честота на мислите за самоубийство и опитите за самоубийство.
Най-разпространеното медицинско лечение на паническо разстройство е медикаментозно въздействие. Както при лечението на фобии, когнитивно-поведенческата терапия за паническо разстройство изправя клиента пред ситуации или мисли, които предизвикват страх и тревога, позволява му да промени ирационалните мисли за тези ситуации и помага да се трансформира тревожното поведение; клиентът усвоява и умения за използване на релаксиращи и дихателни техники (Nolen-Hoeksema, 2020, 127).
Тясна връзка с тревожните разстройства имат:
- разстройства, свързани с травма и стресови фактори – включват психични разстройства, предизвикани от травматично или стресиращо събитие, в което субектът е пряк участник или свидетел, или е научил, че близък за него човек е преживял събитието; например, посттравматично стресово разстройство се проявява при индивиди, които са преживели военна битка, мъчения, изтезания, природно бедствие, катастрофа или друго подобно травмиращо събитие (DSM-5TM, 2013, 265);
- обсесивно-компулсивни и свързани с тях разстройства – предизвикват се от нежелани натрапчиви образи, мисли или подтици (обсесии), които са задължителна причина за извършване на определени умствени или физически действия с цел освобождаване от тези образи или мисли, за да намали тревожността, която ги съпътства; субектът осъзнава, че симптомите ограничават ежедневните му дейности и влошават качеството на живота, но продължава да извършва това действие (проявява компулсивно поведение) (пак там, 235-236); обсесивно-компулсивното разстройство е различно от обсесивно-компулсивното личностово разстройство, което е по-тежка медицинска диагноза (пак там, 678).
Справяне с тревожността
Много от тревожните разстройства се развиват през детството и са склонни да персистират (да станат хронични), ако не се лекуват (DSM-5TM, 2013, 189). Както бе посочено по-горе, лечението на тревожните разстройства освен с медикаменти, може да се подкрепи с прилагане на когнитивно-поведенческа психотерапия или други подходящи видове психотерапия. Има данни за засилване на ефекта на когнитивно-поведенческа психотерапия, когато се съчетава с хипноза (Alladin, 2012). Препоръчва се промяна в начина на живот – физическа активност и упражнения, усвояване на умения за дишане и релаксация, подобряване на хранителните навици; подобряване на „вътрешния монолог“ за засилване на асертивността (себеутвърждаването, отстояване на собствените права) и самооценката (Борн, 2021, 18).
Препоръчвам да прочетете по темата:
Започни сега своята промяна!
Бърза Трансформираща Терапия
Има интересен, лесен и вълнуващ начин да разбереш какво и защо те спира да създаваш и да живееш живота, за който мечтаеш. За да научиш повече, запази своя час за консултация още сега.